They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.3

Прибрах се, а вкъщи всичко беше разбутано. Изтичах нагоре по стълбите и проверих всички стаи. Причерня ми като си помисля, че може Ник да ѝ е направил нещо. Изведнъж тя излезе от банята. Отидох до нея и я прегърнах силно.

- Знаеш ли как ме притесни? Защо тук изглежда като, че ли са ни обрали? - попитах.

- Търсех си сешоара. - вдигна раменете си.

Облекчение заля тялото ми. Осъзнах, че не мога да допусна да ѝ се случи нещо. Аз много добре знам какво правят с момичетата, които отвличат. И това няма да се случи на Скайлин. Обичам я. Много. Та тя ми е всичко.

- Знаеш ли колко те обичам? - прошепнах.

- Знам, любов! - каза и сля устните ни.

Беше станало към четири часа през нощта.

- Защо не спиш? - попитах я.

- Чаках те...- едвам прошепна.

Целунах челото ѝ и легнах на леглото. Тя се сгуши до мен и прошепна:

- Ще ми кажеш ли къде беше?

Въздъхнах. Не мога да ѝ кажа истината. А не искам да я лъжа. Тя ме погледна тъжно.

- Изневери ли ми? - попита, но я беше страх от отговора.

- Не. - казах сериозно.

Тя се усмихна леко и се намести удобно до мен. Обгърнах я с големите си ръце. Знаех, че няма да мога да заспя, но просто исках да прегръщам Скай.

¶