They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.12

Гледна точка на Скарлет

Не можах да си намеря място от притеснение. Къде ли е Скай? Тя ми е най-близката приятелка, та тя ми е като сестра! Звъннах на Джош, но той не ми вдигна. Телефонът ми звънна. Джак??? Какво да му кажа, ако пита за Скайлин!? Ох...

Разговор с Джак

Джак: Хейй, любов. Как си, как е в училище, отличничке?

Скар: Хей, Джак. Ами добре съм, училището си е там. Как са Магкон?

Джак: Луди. Как е Скайлин?

Скар: Скай? Ам...супер е. Просто е страхотно. Наистина.

Джак: Дообре. Аз ще затварям, обичам те, Скар. Лека нощ.

Затворих му. Исках този разговор да приключи, докато не съм се изпуснала, че Скайлин е изчезнала. Отдъхнах си. Звъннах още веднъж на Джош.

Разговор с Джош:

Джош: Кажи!

Скар: Джош, най-после. Намери ли Скай, как е тя?

Джош: Намерих я, всичко е наред. Чао...

Затвори ми. Гад мръсна. Поне Скайлин е добре. Това е най-важното. Телефонът ми извибрира, известявайки ме, че имам ново съобщение. Наш?

Наш: Хейй, как си? 💓

Сърчице? Уоу... Винаги съм харесвала Наш, но Джак... Джак е толкова добър и мил, пък и с него ми е първият път. Той е специален. Докато Наш...той ще си остане само една тръпка.

Скар: Добре, ами ти?

Наш: Аз също. 💓

Скар: Окей, Наши. Лека нощ.

Наш: Лека нощ, любов. 💓💋

Любов!? Така ме нарича само Джак. Странно ми е. Много странно. Както и да е. Легнах си и малко по-късно затворих очи. Унесох се в сладък сън.