They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.7

Гледна точка на Джош

Обикалях града вече няколко часа, а нямаше и следа от Скай. Обиколих всички болници. Отидох и до онази изоставена сграда. Никъде я няма, мамка му. Сега пътувам към вкъщи.  Дано да е там. Изведнъж я видях. Скайлин. Тя тичаше и тичаше. Но, по дяволите, полунощ е. Това момиче лудо ли е?

- Скайлин! - изкрещях.

Паркирах набързо и изтичах до нея. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Бяхме пред къщата ми.

- Какво се е случило, принцесо? Кажи ми, моля те!

- Ти се случи, Джош. Искам да се разделим. - каза.

Не чаках нищо повече и грубо разбих устните си в нейните. Тя жадно ми отвръщаше. Осъзна се и постави ръце на гърдите ми. Избута ме от себе си и влезе вкъщи. Последвах я и я хванах за ръката, дърпайки я към себе си. Допрях я до стената и започнах да целувам рамото и врата ѝ.

- Ти си моя. Не ме интересува каква си. Важното е, че си моя. - прошепнах, а тя се усмихна.

- Джош, пусни ме. Спах с Джей. - каза, опитвайки се да ме избута от себе си.

- Моля? - попитах ядосано. - Това копеле те е докосвало? Това копеле те е целувало? Леле, ще го убия. - изкрещях и ударих с юмрук стената.

- Стига! Моля те, стига. Аз го исках. Той не е виновен. - плачеше тя.

- Майната ви и на двамата. - изкрещях в лицето ѝ.

Качих се нагоре по стълбите и легнах на леглото. Тя дойде малко по-късно и легна до мен. Увих ръцете си около нея.

- Защо го направи, Скай? Защо спа с него? - попитах я тихо и бавно.

- Исках да те нараня. - сведе глава.

- Успя...

- Съжалявам, Джош. Не съм спала с него. Не бих могла. Обичам те прекалено много. - призна.

Усмихнах ѝ се топло. Обожавам я.

- Знаеш ли, Джош? Винаги си ме привличал, но когато започнахме да излизаме си обещах никога да не се влюбя в теб. Но...беше четири през нощта, а ние се смеехме толкова силно и за първи път от толкова време се почувствах истински щастлива. И знаех, че съм прецакана. - усмихна се.

Прегърнах я силно, целувайки челото ѝ.

- Ще те обичам завинаги. Обещавам ти. - допрях я още по-близо до себе си.

- Плаши ме това, което чувствам към теб. - прошепна.

- И мен, бебчо. - слях устните ни.

Беше станало вече към два без нещо. Решихме, че е време да поспим. Тя се сгуши в мен без да казва нищо и заспа като бебе.