They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.19

Гледна точка на Джош

Тичах с всички сили, но Скай имаше голяма преднина. Вече започваше да се стъмня. Видимостта ми намаляваше, но нямаше да спра. Тичах и тичах. Качих се в колата си и се запътих към вкъщи. Тя няма къде другаде да отиде.

***

Паркирах пред вкъщи и връхлетях вътре. Качих се в стаята. Беше празно. Отворих гардероба и нещата ѝ ги нямаше. Сякаш никога не е била тук. Тръпки преминаха през тялото ми при мисълта, че съм я изгубил. Изведнъж телефонът ми извибрира. Имах съобщение. От непознат номер.

”Скайлин е на летището. Ако искаш да си я върнеш си размърдай задника и ела бързо„

             - Л.

Това е само Лео. Този човек как винаги ме спасява. И как винаги знае къде е Скай. Все тая. Качих се в колата си и с бясна скорост се запътих към летището. Какво е намислило това момиче? Тя добре ли е? Къде е тръгнала? Мамка му.

***

Паркирах отпред. Скайлин тъкмо влизаше вътре. Дърпаше огромен куфар. Догоних я и я обърнах към себе си. Гримът ѝ беше размазан и в очите ѝ се оформяха нови и нови сълзи. Притиснах треперещото ѝ тяло към моето. Отпуснах хватката си и допрял челото си до нейното.

- Не го прави, моля те! Недей! Направих грешка. Огромна грешка. - прошепнах.

- Изневярата не е грешка, Джош! Изневярата е избор.

- Просто опитах да те забравя, Скай!

- И това ли е начина!? - изкрещя.

- Явно...не. - прошепнах.

- Знаеш ли, Джош? Много жени са минали през ръцете ти, но аз исках да съм тази, която да не си способен да пуснеш...но явно аз съм една от многото. - изтри сълзата, която се спусна по бузата ѝ.

- Не е така. Ако бях способен на това нямаше да съм тук сега. Ти си първата ми мисъл рано сутрин и последната късно вечер. - притиснах я до себе си.

- Знаеш ли какъв е проблема? Жените раздаваме фалшиви усмивки, а вие мъжете - фалшиви чувства. - погледите ни се срещнаха.

- Така е, но моите чувства към теб бяха искрени. Ти не беше просто една звезда, ти беше цялото проклето небе! - стиснах челюстта си.

- Спокойно, любов моя. Сега си тръгвам от теб, точно както поиска ти онзи ден. Вече няма да ти звъня да те питам дали си добре. Когато се напия ще плача в обятията на най добрата си приятелка, не в твоите. Няма да очаквам с нетърпение да докосна устните ти и да се усмихваш след това. Никога повече няма да тичам и да те прегръщам силно. А мислех, че никога няма да го кажа... - говореше тихо и спокойно, оставяйки сълзите си да се стичат свободно по лицето ѝ.