They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.13

Гледна точка на Джош

- Скай? - очите ми светнаха.

- Д-джош? Какво си направил? - тя ме погледна с ужасен поглед.

Съвсем бях забравил, че в момента всяка една част на тялото ми ме болеше. Също, че изглеждах потресаващо поради многото кръв по лицето ми. Моментално увих своите ръце около крехкото ѝ тяло. Тя ме отблъсна леко от себе си и ме погледна в очите.

- Какво си направил, Джош!? Кажи ми веднага! - настояваше тя.

- Добре, бебс, успокой се! - погалих косата ѝ.

Обясних ѝ всичко. Заслужава да знае. Но кой е платил сметката?

- Как можа, Джош? Да рискуваш собствения си живот за да спасиш моя, къде ти беше умът!? - заплака тя.

- Скай, спокойно. Нищо не е станало. - казах и я прегърнах силно. 

Тя уви малките си ръчички около врата ми и допрях тялото си до нейното. Пуснах я леко и с лека усмивка излязох от стаята. Реших да изчакам доктора и да му кажа, че Скайлин се е събудила. Пред кабинета ме чакаше...Ник!? Това копеле не умря ли!?

- Какво правиш тук!? - изблъсках го.

По лицето му имаше много синини и кръв.

- Ела, Джош. Не съм дошъл да се бием отново.. като гледам ти стига. - засмя се.

Извъртях очите си и стиснах зъби. Приближих се до него, а той започна тихо да говори:

- Ако не се разделиш със Скайлин, повярвай ми тя ще си има доста по-големи проблеми от просто една рана. - изсмя ми се.

- Какво те бърка теб дали ще бъда с нея!? - изсъсках.

- Да кажем, че съм преценил така. - продължаваше да ме баламосва.

- Кажи ми, копеле. - блъснах го в стената.

- Имам приятел, който си я иска обратно. - усмихна се.

- Искаш да я зарежа? - все още не можех да проумея.

- Кой бил умен!? - изсмя се.

- Мамка ти! - изпсувах. - Но...но ми обещай да не я нараняваш. Никога. - вече говорех тихо и смирено.

Не можех да допусна да ѝ се случи нещо заради мен. Отново. И без това ѝ нося само неприятности. Така ще е най-добре. За нея. Той кимна с усмивка.

Сега остава най-трудната част.

ДА СЕ РАЗДЕЛЯ СЪС СКАЙЛИН.