They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.33

Гледна точка на Скайлин

След цирка, който брат ми и Наш направиха аз се качих в стаята си. Седнах на леглото и поставих слушалките в ушите си. В тях зазвуча песента "Airplanes". Обичам тази песен. Гледах през прозореца и мисли за връзката ми с Джош ме връхлетяха. Дали всичко това е загуба на време? Дали си струва всичко това? Дали не се стараем прекалено много за връзка, която няма бъдеще? Една сълза се спусна по бузата ми. Дори не знам защо. Може би, защото знам, че всичко това, всичкото това наше щастие ще свърши. И то в близкото бъдеще. Джош влезе тихо в стаята и помоли с поглед да остане. Кимнах, въпреки, че исках да остана малко сама.

Веднага след като седна на леглото до мен аз почувствах нужда да го прегърна. Сгуших се в него, а той обхвана кръста ми и ме притисна възможно най-близо до себе си. Ще ми липсват тези негови прегръдки.

- Ще ми липсваш, Джош. - разплаках се.

- Чакай, какво се е случило отново? - попита притеснено, галейки косата ми.

- Знаеш, че това ще свърши. Всичко между нас. Щ-ще свърши. - говорех тихо, хлипайки.

Само при мисълта, че той няма да бъде до мен за напред ми се плаче. Седнах в скута му, поставяйки краката си от двете страни на торса ми.

- Нищо няма да свърши. Гарантирам ти, бебс. Не плачи, моля те! Скайлин, моля те! Обичам те, искам само теб!- изтри сълзите ми.

- Не можем...Аз съм сестра на най-добрия ти приятел. Забранено ни е да бъдем заедно. - казах.

- Знам, но не мога да спра да мисля за теб. Постоянно си ми в главата. Влюбен съм в теб. Преди няколко седмици единственото нещо, което ми беше в главата бе секс, но сега е различно! Искам да бъда с теб, въпреки мнението на околните. Нека направим невъзможното възможно.

Разбихме устните си, а аз жадно отвръщах. Дърпах леко косата му, а неговите ръце шареха по тялото ми. Отдръпнахме се и аз го погледнах в очите, осъзнавайки, че него също го е страх. Страх го е за момента, в който трябва да сложим край на всичко. Отново се превърнахме силно и той леко ме избута за да стане. Приплете пръстите си с моите и ме дръпна към вратата.

- Къде отиваме? - попитах предпазливо.

- Ще видиш! - отговори решен.