Четвърта глава

1.1K 116 78
                                    

Въпреки че всички около мен обсъждаха нещо тихо, аз не можех да се концетрирам върху това, което казваха. Краката ми се бяха сковали и погледът ми не можеше да мръдне от гледката пред мен. Сигурна бях, че и останалите се чувстваха също толкова притеснени.

На един от блоковете беше изникнал сякаш от нищото едно странно послание, което ме плашеше до смърт. На стената беше направен огромен черен кръг, а в средата му беше изписана просто буквата "А". Беше се появил скоро, боята още не беше изсъхнала напълно. Личеше си, че е направен набързо, защото не беше перфектен. Голяма част от буквата беше извън очертанията на кръга.

Вчера тук нямаше нищо. Но днес градът ни беше осъмнал с това. А още по-плашещото беше, че никой Здрав нямаше да извърши такова престъпление.

Гърлото ме болеше и едва преглъщах, но бях сигурна, че това, че бяха настинала от снощи не беше единствената причина.

Щом онзи се разхождаше свободно, когато си поискаше из града, значеше, че и останалите като него също можеха да го правят. Той не ме беше излъгал и сега се убедих в това.

Това беше тяхно дело.

Може би това е правел той снощи тук.-казах си наум и сама се изплаших от мислите си.

Започнах да прехвърлям в ума си целия ни разговор от вчера. Бях запомнила всяка една дума и не беше трудно да си спомня. Трябваше да открия нещо, свързано с това смушаващо послание пред мен.

Какво значеше това? И защо на стената беше изписано "А"?

Днес лекциите бяха отменени заради случилото се. Властите, също като мен, се опасяваха, че може би това е свързано с някой Болен и е най-безопасно да си останем по домовете до второ нареждане.

Размърдах премръзналите си крака и се обърнах, насочвайки се обратно към дома си. Опитвах се много да не се оглеждам настрани, но с периферното си зрение забелязах, че същите кръгове с букви имаше и по останалите сгради. Намираха се буквално навсякъде.

С бърз ход влязох в блока си и тичешком достигнах етажа, на който живеех. Затворих вратата по-силно от обикновено, но в момента не се интересувах от това дали ще събудя някого. Щом се шмугнах в стаята си, заключих ключалката, набирайки своя код на малкото устройство на стената. След като въведох петте цифри се чу леко изщракване.

Пречупена реалностWhere stories live. Discover now