Пречупена реалност

Трета глава

Дните отминаваха и нищо не се променяше. Все още не бях забравила за непознатия мъж от Лудницата и всичко, което ми беше казал, но продължавах да се държа по начина, по който трябваше да се държа. Нямаше да му позволя да ме промени.

Намирах се в университета и слушах поредната многочасова лекция. Имах проблеми с концентрацията, но точно заради това си записвах само ключовите думи на почти прозрачния таблет пред себе си. Ректорът ни отново говореше за Болните и тяхното държание. Вече се бях сблъсквала с такива и напълно бях съгласна с думите му.

Скоро в помещението се разнесе тихо монотонно звънене, което съобщаваше, че това е краят на днешния ден за лекции и можехме да си ходим. Прибрах таблета си в чантата и се запътих към изхода като всички останали. Отне ми малко време да изляза, защото отново бяхме доста хора, но накрая напуснах сградата успешно.

-Ариана!-чух познат глас и се спрях на място. Фийби се появи до мен.-Прибираш се у дома, нали?

Замислих се и поклатих отрицателно глава.

-Всъщност не. Трябва да мина през магазина. Идвам след малко, не ме чакай.-отвърнах й и тя се съгласи без възражения или въпроси.

Без да каже нищо повече, Фийби се запъти към улицата, на която живеехме. Тя никога не ходеше някъде след лекции. Нейният ежедневен маршрут включваше вкъщи, университет и пак вкъщи. Моят също не беше по-различен.

Насочих към може би единствения магазин в квартала ни. Не беше много голям и приличаше повече на стара дървена барака от Старото време, но все пак оттам можехме да се снабдяваме с най-необходимото. Щом влязох вътре, се потопих в една по-различна от останалите места обстановка. Срещу мен на старото си бюро стоеше госпожа Фрийман и подреждаше хлябове зад гърба си на рафтовете. Както винаги, всичко около нея не беше подредено. Това беше доста нетипично за нашия свят. Различни видове стоки бяха разпръснати из целия магазин.

Наложи се да изчакам малко, защото тя ме забеляза едва когато се обърна, за да вземе поредния хляб.

Госпожа Фрийман ме познаваше от скоро, откакто се бях преместила от Дома за деца. Често се отбивах тук, за да си купувам разни неща и си бяхме станали много близки. Очите й блеснаха весело, щом ме видя, че стоя на прага на магазинчето й.

-Ариана.-позрави ме тя и ми се усмихна широко все едно виждаше своята дъщеря.-Радвам се, че си тук. Какво ще желаеш?