Никога не си бях представяла, че ще наруша наложения от властите вечерен час, за да се срещна с Болен, който очевидно си мислеше, че знае повече за мен от самата мен.
Но ето че в момента стоях пред малкото си огледало и се оправях преди да се измъкна по никое време от вкъщи за срещата си с Райдър. От време на време крачех нервно из стаята, за да се успокоя, но не ми помагаше особено.
Погледнах белия си часовник на ръката, който ми показа, че минаваше 21:20. Ако исках да стигна навреме, трябваше да тръгна веднага. Грабнах чантата си, която никога не ме напускаше и излязох от стаята си по възможно най-тихия начин.
Фийби ми беше казала, че ще гледа видео-уроци за курсовете си по Медицина, затова тя със сигурнист нямаше как да ме чуе, че излизам. Моли обаче сякаш постоянно слухтеше иззад вратите, защото веднага се появи, щом въведох отключващия код за външната врата. Излизаше от банята и черната й като абанос коса беше мокра. Малки капчици капеха по плочките на пода.
-Няма да те питам къде отиваш по това време, но само гледай да не те хванат. Не си опитна като мен.-каза ми тя и продължи с подсушаването на косата си.
Естествено, че тя беше "опитна". Почти всяка вечер я чувах как се изнизва навън и се връща чак на разсъмване. Нямах идея къде ходеше и какво правеше, но и не ме интересуваше.
-О, не забрави ли нещо?-попита ме тя и посочи лицето ми.
Инстинктивно докоснах главата си и разбрах за какво говореше. Бях забравила да вържа косата си. Но после се замислих. Наистина ли ми беше излязло от ума или подсъзнателно не бях направила нищо заради факта, че Райдър ме харесваше с пусната коса. Изчервих се.
-Виж, не знам какво ти става, но в последно време започна да ми харесваш.-довърши Моли и ми се усмихна причудливо преди да се вмъкне в малката си стаичка.
Напуснах апартамента ни веднага след това.
Щом вчера се прибрах у дома си казах, че няма да отида на уговореното от Райдър място, защото беше опасно. Но после размислих, защото знаех, че трябва да разбера каквото имаше да ми каже той.
Откакто Анархистите се появиха, властите решиха да наложат вечерен час и улиците се следяха от полиция и камери. Трябваше да бъда много наблюдателна, за да не ме хванат.
BINABASA MO ANG
Пречупена реалност
Fantasy"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
