Веднъж се бях опитала да се вмъкна в кухнята като малка, за което бях изяла няколко шамара и едночасова лекция за това как не бива да ходя там, където нямам работа. Тогава бях прекалено малка - едва на четири - за да мога съзнателно да спазвам наложените закони от Дома и системата. Но след това нито веднъж повече не си позволих да ходя на забранени места или такива само за персонала. Бях научила краката си само на един маршрут, който включваше единствено столовата, спалните помещения, занималнята и двора, където чакаха автобусите.
Точно заради това, когато прекрачих прага на голямата кухня на Дома, се почуствах леко гузна. Сякаш онази малка версия на мен за секунди беше обладала тялото ми и ме смъмряше, задето нарушавах вече отдавна несъществуващите в сегашния живот правила.
Трудно ми беше да си представя как беше изглеждала, когато все още сградата функционираше нормално. Сигурно десетки жени се бяха навъртали около множеството фурни, приготвяйки ни целодневно храна. Сега обаче от тях нямаше и помен. Кухненското помещение изглеждаше като изоставена призрачна стая, от която кожата ти можеше да настръхне.
- Ще ми подадеш ли лъжицата? - провикна се от едната ми страна Моли към Спайкс, който на секудната я удостои с желания от нея прибор. - Благодаря.
Примигнах няколко пъти, напомняйки си да не задълбавам повече в спомените си за това място. Колкото и да ми беше трудно, трябваше да се концетрирам върху сегашното положение и хората, от които бях заобиколена.
Тъй като електричеството в тази част на Дома беше прекъснато, вечерта ни минаваше заобиколени около няколкото запалени восъчни свещи, които бяхме положили на студените плочки на земята. Все още свиквах с топлата светлина, която излъчваха от себе си. Досега не се бях срещала с този вид източници на светлина и топлина. Въпреки това обстановката, която създаваха беше сравнително уютна, особено за тези от нас, които бяха прекарали доста време на пълен мрак в затвора на Лудницата. Нощта навън се беше спуснала напълно и единственото, което можехме да направим, бе да прекараме останалата част от вечерта заедно около свещите. Всеки един от нас беше насядал в кръг около тях, доближавайки се колкото се можеше повече до топлината им. Макар и да бяхме скупчени почти един до друг, никой досега не се беше оплакал... Включително и Стейси.
YOU ARE READING
Пречупена реалност
Fantasy"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
