Пречупена реалност

Петнадесета глава

В кухнята се чуваше единствено тракането на вилицата ми върху купата ми със супа. Не бях гладна. Вкусът на течността с нарязани зеленчуци вътре вече не ме привличаше толкова. Вкусовите ми рецептори сякаш се бяха променили заедно с представите ми за всичко около мен.

Скоро при мен влезе Моли, оставяйки празната си чиния в мивката без да я измие. Тя не беше една от най-подредените, но имах чувството, че и аз започвах да ставам като нея. Днес не си оправих леглото, не защото нямах време, а просто, защото не желаех.

-Моли, искам да те попитам нещо.-казах й и тя се обърна изненадано. Никога преди не я бях молила да говорим. Станах от стола си и я доближих.

Моли ме игледа изпитателно. Погледът й ме притесянваше, също както този на Райдър.

-Фийби вече ми каза, че искате да ме гоните, няма нужда и ти да ми го казваш. Спокойно, като толкова искате, още следващата година се изнасям и няма да ме видите повече.

Въпреки че не бях съгласна с Фийби, тя все пак беше казала желанието си на Моли. Дори не ме беше попитала.

-Не е това. Къде ходиш като излизаш вечер?

-Питаш ме, за да можеш да ме издадеш на властите ли? Не вярвам нито на теб, нито на Фийби.

Едва не врътнах очи.

-Няма да те издам. Искам помощ, но преди това трябва да знам дали имаш нещо общо с Болните или Анархистите? Наистина е важно и искам да си честна. Довери ми се, не съм арещу теб.

Моли скръсти ръце, очевидно обмисляше как да ми отговори.

-Сестра ми е лидерът на Анархистите в нашия район. Естествено, че имам общо с тях. Посещавам ги постоянно, въпреки че вече малко по-трудно.

Сестра й... Стейси беше голямата сестра на Моли. Зачудих се как не бях забелязала приликите помежду им преди. Черните гъсти коси, еднаквата височина, правите вежди, малките носове. Те бяха почти близначки, макар и с няколко години разлика.

Преглътнах първичния шок от факта, че съквартинрантката ми беше роднина с момичето, което едва не ме уби и продължих:

-Вероятно си чувала, че някои от тях трябва да избягат, за да отидат на срещата на всички Анархисти в шестия град, нали?

-Откъде знаеш всичко това? Ти да не някакъв шпионин?

Врътнах очи. За първи път виждах Моли толкова уплашена. Наистина се страхуваше от това, че и аз знаех за плановете.