Пречупена реалност

Осма глава

Пълно мълчание.

Докато с Райдър се движихме в колата му на път на Лудницата, никой не смееше да каже нищо. Той гледаше съсредоточено пътя, а аз се опитвах да се разсея, наблюдавайки как подминавахме стари дървета и изоставени сгради. Не исках да мисля какво можеше да ми се случи след малко, но ми се наложи, когато усетих, че вече не се движим и Лудницата се разкри пред мен.

Райдър се пресегна към задната седалка и веднага ми подаде нещо червено в ръцете.

-Облечи го.-нареди ми, сочейки плата, който държах.-Това, че някои от надзирателите са на наша страна, не означава, че няма и други, които наистина си вършат работата. Не бива да се набиваш на очи, че си Здрава.

Разгледах това, което държах и след няколко любопитни обръщания от всички страни, разбрах, че това беше женска прилепнала блуза с къс ръкав. Деколтето беше изрязано на триъгълник отпред и не можех да си представя как всъщност ще си позволя да сложа тази дреха на гърба си.

-Няма да стане.-отвърнах категорично.

Райдър издаде дълга отчаяна въздишка и разтри челото си с ръка. Знаех, че го изнервям, но наистина нямаше начин да направя това, което искаше.

-Ариана.-започна той с възможно най-спокойния тон.-Чуй ме, колкото по-бързо си свършим работата, толкова по-бързо ще си тръгнеш. А ти искаш това, знам го.

Прав беше. Ако се бавех повече, нямаше да си тръгна. Погледнах отново червената блуза и преглътнах отчаяно.

-Добре.-казах накрая, обезсърчено. Не исках да споря.-Но искам да се обърнеш.

Райдър изпълни желанието ми и обърна главата си към прозореца си. Аз направих същото, но в противоположната посока. Никога преди не се бял преобличала в присъствието на друг човек около мен. Не исках никой да ме вижда гола, особено пък момче като Райдър.

-Хайде, ще се преобличаш или не?-подкани ме Райдър, защото аз все още не бях предприела никакви действия на промяна на облеклото.

Поех си дълбоко въздух и започнах да разкопчавам последователно копчетата на палтото си. Вече ми беше топло и чувството, щом освободих от тази дреха беше разхлаждащо. Това не ми помогна обаче, защото нова вълна от топлина ме заля, когато се заех със събличането на бялата си риза. Сигурна бях, че лицето ми беше червено като домат.