Празникът на победата.
Най-важният ден за цялото човечество. Отбелязването на мига, в който Голямата война най-накрая приключва и Създателят взима властта в свои ръце, започвайки нов цикъл от човешкото съществуване. Разделянето на обществото ни на Здрави и Болни. Реформите, промените, обещанията за едно по-добро и сигурно бъдеще. Законите и нормите, предназначени за всеки един човек. Безбройните лъжи и наказания.
Всичко започваше на този ден... И щеше да приключи на този ден. Бях сигурна в това.
Толкова бях вглъбена в мисли, че почти не забелязах как ръцете ми трепереха, докато се опитвах да направя косата си на стегнат и официален кок, който беше задължителен за всички жени и момичета по време на Празника. Кичурите обаче продължаваха да ми се изплъзват от пръстите, а аз трябваше да се задоволя с жалкото подобие на прическа, което бях сътворила.
Тялото ми отново беше облечено в Здрави дрехи, но този път щеше да се наложи да спазвам типичния дрескод за парада, който предстоеше съвсем скоро. Сивата блуза, чийто ръкави достигаха точно до китките ми, ми стоеше съвсем точно, а черната плисирана рокля, която стигаше под колената ми скриваше всякаква възможност някой да види извивките на тялото ми. Белите плътни чорапогащи и тесните обувки с връзки завършваха официалния тоалет, без който нямаше да мога да се вмъкна в града незабелязано. За миг си позволих да си спомня всички онези години, в които взимах участие в парада. Все още можех да усетя тръпката, която лазеше по кожата ми, докато се вълнувах от факта, че щях да марширувам пред Създателя. Всеки път парадът беше в различен град, така че пътуванията ми даваха онова вълнение, което изпитвах толкова рядко като малко дете. В тези официални дрехи преди се чувствах като най-важната личност на света, защото бях привилигирована да бъда част от Празника. Сега обаче изпитвах единствено отвращение.
Въздъхнах уморено и си позволих да огледам приятелите си, който вече също се подготвяха за Празника. Стейси, Моли и госпожа Фрийман изглеждаха точно като мен, макар че двете сестри трябваше да прикрият по някакъв начин крещящите си цветни коси. В същото време баща ми, Спайкс и Райдър носеха черни панталони и широки сиви горни части на костюми, които пък бяха задължителна част от мъжкото облекло. Радвах се, че в Дома бяхме успели да намерим всичко необходимо, за да изглеждаме подобаващо.
CZYTASZ
Пречупена реалност
Fantasy"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
