Пречупена реалност

#2-Шеста глава

Нощите може би бяха най-трудната част от деня за мен. Моментът, в който оставах сама и се удавях в мислите си. Моментът, в който емоциите ми ме заливаха като океан и ме караха да се чувствам още по-зле.

И очевидно не бях единствената, която се чувстваше по същия начин.

Бяха минали часове откакто си бях легнала в скърцащото легло на бившата обитателка на стаята. Въртях се на всеки някоко секунди и стисках очи, за да заспя, но нищо не ми помагаше. През счупения прозорец влизаше разхлаждащ среднощен въздух, а изядените от молците завеси пропускаха лунната светлина, която осветяваше цялото помещение.

За пореден път се завъртях в посока към стената. Ясно ми беше, че нямаше как да заспя толкова лесно. Със Сузана си бяхме говорели вчера в централата на Анархистите, но оттогава не я бях виждала. Бях прекарала целия днешен ден в разхождане по улиците заедно с госпожа Фрийман. Единствено нейната компания не ме караше да се чувствам зле или неловко.

Малко по малко тялото ми се отпускаше в протритите мръсни чаршафи и се завих още повече с дебелото одеяло. Тъкмо бях започнала да се унасям, когато тих гърлен стон от съседната стая ме накара да се стресна.

Надигнах се рязко от леглото, притеснена да не би някой да ни напада или пък управниците да са ни открили, но се убедих, че всичко беше плод на въображенито ми. Звуците нямаха нищо общо с това.

Станах и напуснах стаята си, свивайки надясно, където се намираше тази на Райдър. Вратата беше леко открехната и надникнах вътре, за да разбера, че той беше този, които ме беше стреснал преди малко.

При него нямаше прозорци, затова ми беше малко трудно да виждам вътре, но картинката беше повече от ясна. В леглото си Райдър се въртеше на всички страни и от гърлото му се изтръгваха нечленоразделни звуци.

-Н-не...-повтаряше постоянно.-Пуснете ги!

Неконтролируемото му въртене не спираше. Напротив, усливаше се с всяка секунда.

-Мамо, татко!-продължаваше жално.-Моля ви!

Очевидно кошмарите не преследваха само мен. Без да мисля влязох вътре и се качих на леглото му, където се намираше той.

-Райдър, събуди се!-започнах тихо, за да не го уплаша. Разтърсих го за рамото, но той не се събуждаше. Лицето му беше добило измъчена гримаса.-Райдър!