Пречупена реалност

#3-Осемнадесета глава

Да загубя представа за света можеше да е доста объркващо. Просто стоях, докато рецепторите ми не възприемаха никакви външни сигнали, а в ушите си чувах единствено пулсираща си от адреналин кръв. Но това беше само за части от секундата. В следващия миг вече тичах побесняло към мястото, където беше застреляна Стейси. Макар и трезвата частица от мозъка ми да ми крещеше с всички сила, че всичко трябваше да върви по план, не можех да оставя по-голямата от двете сестри Дантес на произвола на съдбата. Въпреки всичко, тя беше станала част от моя свят.

Когато се хвърлих на колене на земята обаче, гореща вълна на отчаяние заплаши да ме удави в мътните си води.

Стейси наистина беше мъртва.

Безжизненото й тяло лежеше проснато насред бягащата тълпа от Здрави и Анархисти. Куршумът, с който беше пронизано сърцето й, беше образувал голямо петно яркочервена кръв върху гърдите й, като ме караше да треперя от уплаха. Но изведнъж забелязах, че имаше нещо странно... Устните й, от които се стичаше малка струйка кръв, се бяха извили в лека усмивка. Стейси беше загинала щастлива и не съжаляваше. Тя знаеше рисковете много добре, когато сама се беше предложила за тази задача. Очакваше, че няма да се измъкне жива от битката. Не се беше разколебала нито за секунда, а сега лежеше точно пред мен - като труп, но духът й беше извършил подвиг.

Около мен се чуваха изстрели и крясъци. Някой упорито ми крещеше в слушалката, докато Райдър се опитваше отчаяно да ме издърпа от земята... Нищо от това не съществуваше в момента. Пред очите ми фигурата на Стейси се замъгляваше от напиращите сълзи, но спомените ми за нея се прожектираха ясно и отчетливо в съзнанието ми.

Допреди няколко часа желаех лично да бъда тази, която ще изпрати Стейси на онзи свят. Бях готова да го направя неведнъж. Но ето, че сега скърбях толкова колкото никога не бях очаквала.

Тя беше онази, която едва не ме обезглави публично и се държеше с мен като с нищожество. Плашеше ме до смърт всеки път щом решеше да се доближи до мен. Но въпреки това зад тази маска се криеше онази Стейси, която не се поколеба да дойде и да ме спаси от централата, а сега се жертваше в името на каузата. Отношенията ни бяха преминали през толкова много върхове и спадове, но определено тя беше човекът, който щеше да остави един от най-големите отпечатъци в сърцето ми.