Пречупена реалност

#2-Тринадесета глава

Не си спомнях колко време прекарах сред танцуваща тълпа. Времето отдавна ми се губеше, а и не ме интересуваше толкова много. Единственото, което имаше смисъл в момента беше забавлението, което изпитвах за първи път.Около мен беше претъкано с хора, които вършеха същото като мен.

Изведнъж обаче някой прекъсна танца ми като ме докосна нежно за лакътя. Докосването, което винаги можех да позная.

Райдър се беше появил до мен, но се наложи да се доближи до ухото ми, за да чуя това, което искаше да ми каже.

-Искаш ли да отидем някъде?-предложи на висок тон, а аз изтръпнах. И не само защото беше близо до мен.

За първи път от снощи имахме шанс да останем насаме заедно. Това ме караше да се вълнувам, но и да се плаша едновременно. Не знаех какво трябваше да очаквам.

-Добре.-отвърнах му и го оставих да ме хване за ръка и да ме поведе към изхода.

Навън продължаваха да се тълпят Болни, опитвайки се да влязат на купона. Ние бяхме единствените, които искаха да напуснат набостъргача.

С Райдър се отдалечихме от високата сграда, за да бъдем на по-спокойно място. Нощта отдавна се беше спуснала и единствената светлина из улиците идваше от няколкото бледи улични лампи от Старото яреме, които работеха с краден ток от градовете,

-Какво ще правим?-попитах Райдър, докато той продължаваше да върви напред.

Той се обърна към мен и ми намигна.

-Каквото си поискаме!

Това със сигурност не беше отговорът, който очаквах. Бях свикнала да имам точна информация за всяко събитие, но също така нетърпението ме изгаряше отвътре.

Свихме по някаква малка уличка, която се осветяваше единствено от малко прозорче от един от апартаментите. Аз се спрях точно под светлината, но Райдър продължи няколко метра пред мен. Чух как помръдна нещо в тъмното, може би някакъв метал, но след няколко секунди се появи пред мен с някакво странно превозно средство на две колела.

Отдръпнах се назад, притеснена от това, което виждах.

-Какво е това?-попитах го уплашено. Черният метал блестеше заради отражението на светлината.-Позволено ли ти е да го взимаш?

-Тук е от Старото време. Просто частите са му сменени, иначе върви много добре. А и не е нужно да търся позволение, всяко едно нещо в града е на всички ни. Споделяме всичко.