Пречупена реалност

#3-Двадесет и първа глава

- Спри да ме снимаш! Райдър, моля те! - говореше през смях Ариана, докато демонстративно се опитваше да закрие с длан обектива на видеокамерата, насочен срещу нея.

Колкото и да се правеше на раздразнена от закачливите действия на приятеля си, трудно можеше да скрие колко много се забавляваше. Кафявите й кучешки очички светеха ярко като звезди в ясна нощ, подсказвайки за животът, който кипеше във вените й. Макар и да беше сравнително облачно и вече да се смрачаваше, усмивката й сякаш озаряваше цялата земя, карайки Райдър да забрави за всичко около себе си.

- Защо? Красива си.

Ръцете му потрепериха, когато изведнъж някой го сръчка по рамото и той насочи камерата, която държеше, към Стейси, която не пропусна да покаже колко е отвратена от любовта му с Ариана. В крайна сметка времето й пред обектива бе кратко, защото Моли я задърпа някъде настрани, като си говореха глупости на висок тон.

Това позволи на синеокия мъж да насочи цялото си внимание отново към сияещата Ариана. Хладният бриз развяваше разрошената й отдавна коса във въздуха, скривайки красивото й невинно лице. Райдър обичаше всяка една частица от нея. Стараеше се да запечата всеки един миг от този момент с любимата си. Тя беше тази, която му вдъхваше надежда още от самото начало. Докато се любуваше на красотата й, в ума му се въртяха думите й от преди малко, когато тя му беше обещала, че утрешната битка нямаше да успее да ги раздели. Толкова искаше да им вярвя. Желаеше от цялото си сърце в бъдеще да имат един нормален съвместен живот, в който нямаше да се страхуват от това, че на следващия ден могат да бъдат убити.

- Казах ти да спреш - помоли го Ариана за пореден път, като върна Райдър отново в реалността. Сигурно вече записът беше станал почти половин час. - Осъзнаваш ли колко си досаден в момента?

- Чу я, Райдър, момичето не желае да бъде снимано повече, а аз не желая да продължаваш да ми хабиш камерата - каза отнякъде Спайкс и сякаш от нищото грабна записващото устройство от ръцете на Райдър.

Спайкс винаги се стараеше да пази вещите си. Особено тези, с които запечатваше всяка секунда от живота на Анархистите. Но пък това не значеше, че нямаше да се възползва от възможността да подразни още малко приятеля си и гаджето му.