Пречупена реалност

Дванадесета глава

През цялото време бях в съзнание, въпреки че не смеех да отворя очи. Райдър ме носеше целеустремено в някаква посока, пресичайки различни улици.

Болката ми беше намаляла леко, но на нейно място се беше наместило желанието ми за сън. Лекото поклащане от вървенето на Райдър, както и ритъма от биенето на сърцето му ме унасяха. Топлината на тялото му ме караше да се чувствам в безопасност.

Скоро сетивата ми усетиха, че влизахме някъде. Тъмна обстановка, миризма на топъл хляб, дърво и прах. Нямаше как да сбъркам всичко това. Намирахме се в кварталното магазинче на госпожа Фрийман.

Чух леко размърдване и как някой се доближи до мен с Райдър. Двамата размениха по няколко думи, но бях твърде изтощена, за да се концентирам върху разговора им.

-...вътре и ще дойда след малко.-чух края на изречението на госпожа Фрийман и Райдър ме поведе нанякъде.

Сякаш преминахме през някакъв вид перде и влязохме в стая, която не ми беше позната досега. Райдър ме положи по възможно най-нежния начин на нещо като старо легло. Имах желание да подвигна клепачи, но щом усетих възглавницата под себе си, се понесох в света на сънищата.

***
Сигурна бях, че не бях спала толкова добре от месеци. Чувството да се събудиш отпочинала и свежа беше невероятно. Размърдах крайниците си, очаквайки да усетя всичката онази болка от преди малко, но от нея сега нямаше и помен. Сякаш всичко, от което се бях нуждаела, беше малко сън.

Надигнах се от леглото, отпускайки краката си надолу и се протегнах, оглеждайки обстановката.

Наистина никога не бях виждала тази стая, част от магазинчето на госпожа Фрийман. Не беше голяма, но излъчваше уют. Това, което ми направи впечатление обаче бяха цветовете на стените, както и непознатите предмети, разхвърляни във всички крайща. Напомни ми за някои места-бившето жилище на Райдър, стаята на Моли и, разбира се, мазето в Лудницата, което частично се използваше от Анархистите.

На голям прашасал фотьойл до леглото ми беше седнал Райдър, лениво отпуснал глава назад. За първи път можех да видя спокойно колко красиво и гладко беше лицето му. Личеше си, че е леко изморен, но щом ме видя, че съм будна и го наблюдавам, се надигна.

-Казах ти, че ще ти стане по-добре.-започна той и ъгълчецата на устата му се извиха в лека усмивка. Бях го виждала да прави така само няколко пъти, но ми харесваше.