Пречупена реалност

#2-Девета глава

-Защо са ме зяпнали така?-прошепнах тихичко на госпожа Фрийман, която вървеше плътно до мен.

През цялото време откакто бяхме излезли навън, всички не спираха да ме наблюдават и да си шепнат разни неща на ухо. Някои от тях даже продължително ме сочеха с пръст, крещейки "Това е тя!". Цялото това странно внимание от Анархистите ме караше да се свивам все повече. Искаше ми се да потъна в земята.

-Ти надви една от най-големите и наперените сред нас.-поясни Марта.-Спечели респекта на всички ни.

Макар и да ги казваше с гордост, тези думи въобще не ме накараха да се почувствам по-добре. Не исках да бъда позната като побойничка и хората да се страхуват от мен.

Стараех се да гледам единствено краката си, докато вървях, затова трудно забелязах, че към нас се беше присъединила и Моли, която крачеше бързо до госпожа Фрийман.

-Как е Стейси?-попита старата госпожа момичето с лилавите кичури. Гласът й беше загрижен, но все пак не толкова притеснен.

-Нищо й няма, не се тревожи.-отвърна тя съвсем спокойно, сякаш изобщо не ставаше дума за пребитата й сестра.

Усетих онази буца в гърлото. Бях виновна за нейното състояние и се чувствах ужасно.

-Моли, извинявам се за сестра ти.-проговорих.-Кълна се, че не ис...

-Не, това, което направи беше жестоко!-прекъсна ме тя, а аз останах с отворена уста от учудване.-За първи път някой да успее да победи великата Стейси Дантес. Може да ми е сестра, но, да си призная, тя си го заслужи.

Нямаше да споря с Моли. Това си беше нейно мнение и трябваше да го приема. В нейната глава нещата стояха по различен начин.

Начинът, по който Болните приемаха реалността беше доста по-различен от моя и ми беше трудно да свикна с техния начин на мислене.

Най-накрая след като бяхме прекосили почти целия град, достигнахме до определеното място и влязохме вътре.

От днес започвахме физическа подготовка за това, което ни предстоеше. Въпреки че повечето Болни знаеха как да се бият и да боряват с оръжие, все пак се нуждаеха от професионално обучение. Снощи веднага след като изявлението на Създателя беше приключило, Сузана беше разпоредила още от днес да се започне, защото не беше ясно какво можеше да се случи в следващите дни.