Пречупена реалност

#3-Девета глава

Главата съдържа сексуални сцени, така че четете на свой риск.🔞

Краката ми бяха омекнали, докато двамата с Райдър се придвижвахме бавно към едно от леглата в единия край на помещението. Сякаш по навик се бях насочила натам съвсем несъзнателно. Чак когато достигнах крайната си цел, осъзнах, че всъщност стоях пред предишното си легло. Поне то не се беше променило. Изгладените чаршафи все още стояха непокътнати и очакващи някой да се завие с тях. Замислих се кое ли дете е било последното, което е спало на това място. Което и да е било, вече не беше тук сред нас.

Позволих си за няколко секунди да опипам завивките. Леката студенина, която излъчваха, си беше абсолютно същата. Все още можех да усетя натрапчивия аромат на познатия перилен препарат и слабия привкус на мухъл и прах. Спомнях си ясно как заспивах и се събуждах с този мирис.

- Това беше единствения начин да те спася - отвърнах му сякаш беше най-очевидното нещо на света, докато се настанявахме върху леглото, което изскърца звучно под нас. - Какво друго очакваше да направя?

От устните му се откъснаха тихи псувни, насочени към самия себе си и изнервено разтърка челото си с дланта си. Все едно се опитваше да се отърси от мислите си чрез това свое действие... Само ако наистина можеше така. Но не. Знаех, че всичко, което е в мозъка ни ще ни преследва до края на дните ни и нищо не можем да направим за това.

- Нищо, Ариана. Не трябваше да правиш нищо. Аз съм този, който трябва да те спасява, не ти - мен.

Искаше ми се да можех да успокоя Райдър както той правеше с мен. Да кажа няколко думи и да угася огъня вътре в него. Но не бях достатъчно добра в това. Нямах си и на идея как можех да му помогна. Единственото, за което се сетих, бе да положа ръката си върху рамото му... Както бях направила и във временния ни апартамент в града на Анархистите онази вечер.

- Аз също съм способна на това да ти помогна и го направих - добавих уверено.

- Но на каква цена? Ако не беше Отрин да застреля Стоун в подходящия момент, ти щеше да се озовеш с отрязана глава, а аз щях да те последвам след точно няколко секунди. Не биваше да го правиш. Щяхме да се измъкнем и без твоята саможертва, Стейси имаше план, сподели ми го, докато ни превозваха към площада.

Нямаше как да знам за планирания хаос от Анархистите, но все още не съжалявах за избора си. А начинът, по който Райдър описваше ситуацията не ме караше да се чувствам добре.