Пречупена реалност

#3-Четвърта глава

You did not break me, I'm still fighting for peace. - Sia
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Самодоволните лица на всички присъстващи, докато слушаха изявлението на Стоун, ме караха да се чувствам още по-наранена. През цялото време си повтарях, че нямаше начин да бъдат толкова безчувствени, толкова нечовечни. Но държанието и подходът им към събитията ми доказваше, че грешах.

Дори и малки деца стояха и очакваха да станат свидетели на екзекуцията ни, подтиквани от майките и бащите си, че това е правилно. Бъдещите поколения не биваше да растат с мисълта, че е нормално да убиваш хората, само защото те са различни.

Анархистите в по-добро състояние се разбунтуваха, но голяма част от тях бързо бяха наказани и накарани да замълчат.

Затворих за секунда очи, не можейки да повярвам, че наистина се намирахме в това положение. След всичко, през което бяхме преминали и преживели, сега се намирахме на прага на смъртта, на която бяхме осъдени. Всички тези хора, които ме заобикаляха не заслужаваха да умрат. Познавах много малка част от тях, но сякаш всички ми бяха станали близки до сърцето.

- Габриел Филис - обяви от трибуната Стоун името на първия, който трябваше да бъде екзекутиран.

Не се и съмнявах, че щяха да изберат този начин - да ни викат един по един и да ни убиват пред погледите на останалите Анархисти. Това щеше да е два пъти по-мъчително, но и също толкова приятно за Стоун и Здравата публика.

Треперещ мъж на средна възраст в близост до Райдър беше накаран да се изправи от пазача си, който бързо го повлече към сцената. Проскубаната му дълга коса се рееше в различни посоки, докато големият мъж зад него го буташе да върви напред. По изражението му можех да прочета огромната паника, която преминаваше през душата му. Не го бях виждала преди, но напълно му съчувствах.

Из групичката ни проплака отчаяно чернокоса жена, която изкрещя с всички сили името на Габриел, но това доведе единствено до наказание за самата нея.

Габриел беше настанен на колене на чисто бялата сцена и изведнъж образът му се появи върху всички работещи екрани, разположени из града. Така абсолютно всеки един човек можеше да стане зрител на събитията.