- Внимавай - предупреди ме Мира, шепнейки през зъби и ме дръпна в една почти затъмнена уличка, от която се носеше воня на боклук. След секунда на около десетина метра от нас преминаха двама въоръжени от нощния патрул. - Трябва да бъдеш наблюдателна.
Затаих дъх, опитвайки се да се издавам никакъв звук, докато координираните тежки стъпки на полицаите преминаха близо до нас без да ни усетят. Радвах се, че в този начален за града район уличното осветление липсваше. Това щеше да ни е от голяма полза по време на придвижването ни, макар че колкото повече се движехме към централната част, където беше апартамента ми, толкова повече ставаха патрулите, а и светлините.
- Ще им отнеме около три минути да достигнат края на улицата и след това ще се върнат отново - прошепна Мира набързо. - Хайде, бързо.
Покорно я последвах и двете излязохме от временното си скривалище между два високи блока, които не бяха добре поддържани. Веднага познах единия от тях, който се извисяваше на много метри над мен - в него беше предишния дом на Райдър, където ме беше завел след взрива на университета. Тъпа болка присви и без това нараненото ми сърце, позволявайки ми да си припомня онези първи наши мигове заедно, макар и тогава доверието ми към него да беше на нулево ниво. За моя радост или съжаление, Мира ми направи знак, че трябва да се махнем оттук навреме, затова просто разтърсих глава и продължих да вървя напред.
В тази част на града почти всички хора вече спяха. Единствено на едно-две места през прозорците на апартаментите все още се процеждаше слаба светлина. Навсякъде иначе всичко тънеше в гробна тишина. Даже прекалено. Вчерашните събития, които бяхме предизвикали, а и обявяването ни от днес за загинали със сигурност бяха хвърлили в смут цялото общество, не знаейки какво трябва да прави. На всичкото отгоре, вторият по големина техен лидер - Стоун - вече не беше сред тях, за да им даде своите нареждания. Сега трябваше да разчитат единствено на себе си за всичко. А те нямаха представа какво значеше да бъдеш самостоятелен.
Скъсаните ми обувки шляпаха по черния асфалт, издавайки може би единствения звук в тази призрачна нощ. Мира ме дърпаше из разни други непознати улици, докато аз я упътвах накъде беше апартамента ми. Засега умело избягвахме всички полицаи и камери. Наистина се изненадвах на това дете-чудо, което с точност знаеше всичко свързано с графика на хората от сигурността на града ни. Без нея досега може би щяха да са ме хванали стотици пъти.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Пречупена реалност
Fantasia"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
