Ярка заслепяваща светлина блесна в очите ми и трудно можех да я понеса, въпреки затворените си клепачи. Нямах сили да отворя очи. Всяка частица от тялото ми изгаряше от болка.
Изведнъж усетих как някой ме удари по глезена и ме накара да поскоча от страх.
-Хайде, събуждай се, малката.-проговори гласът на Стейси, докато се разхождаше в кръг около мен.-Имаме важна работа за вършене, стига си се правила, че спиш.
Наложи се да извикам на помощ цялата си воля, за да успея да вдигна поглед и да срещна голям прожектор, насочен точно срещу мен. Присвих очи и погледнах надолу. Бях седнала на дървен стол, а крайниците ми бяха завързани здраво за него. Колкото и да се опитвах, не можех да помръдна. Палтото ми обаче беше закопчано догоре, скривайки червената блуза.
Бях в помещението на Анархистите заедно със Стейси, Райдър и още едно момче, което не познавах, което стоеше точно срещу мен до прожектора и камерата.
-Райдър...-започнах аз, за да привлека вниманието му, но на секундата Стейси дойде до мен и завърза устата ми с някакъв шал. Вече не можех и да говоря.
Райдър не се възпротиви на това нейно действие. През цялото време стоеше на разстояние и се опитваше да изглежда хладнокръвен.
Не можех да повярвам, че ме беше довлякъл тук и ми причиняваше това. Нежелана сълза се стече по бузата ми, но бързо се просмука в плата на шала. Знаех си, че не биваше да му се доверявам.
-Време е за шоу!-каза Стейси весело и грабна от пода маската, която носеше преди малко като се включи на всички екрани в града. След като я сложи на главата си, покривайки цялото й лице и коса, тя се насочи към мен и застана точно зад стола.-Готов ли си, Спайкс?
Въпросът й очевидно беше към кльощавото тъмнокожо момче с къдравата коса, защото той натисна няколко копчета на камерата си и вдигна палец нагоре в отговор.
-Здравейте отново, Здрави!-започна Стейси, но този път гласът й си беше нейният, което ме доведе до едно заключение-те не предаваха на живо, всичко първо се записваше, а след това се обработваше, за да се пусне.-Предполагам, че помните кои сме и на какво сме способни. Тук до мен е една от вашите.
Виждах само камерата пред себе си, но кожата ми настръхна, когато усетих нещо студено и метално да се докосва до шията ми. Нож. Стейси държеше нож до плътта ми и бях сигурна, че не се боеше да го използва.
YOU ARE READING
Пречупена реалност
Fantasy"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
