Не си спомням как, но някак си се бях озовала в банята на апартамента, който делях с Райдър. Целият шок от това, което бях извършила в небостъргача беше завладял съзнанието ми и не бях способна да мисля трезво. Рядко се случваше да се поддам на емоциите си и често всичко водеше до фатален край.
С треперещи ръце се отървах от накъсания от ноктите на Стейси суичер, за да го захвърля в другия край на малката баня.
Макар и да се стараех да не се поглеждам в огледалото, трябваше да го направя. Ужасих се от гледката. Ръцете ми бяха надрани и червени следи все още ясно си личаха по кожата ми. По лицето ми се стичаха няколко струйки кръв от успешните удари на Стейси, а косата ми не приличаше на нищо, което е подходящо за гледане. Скулата под едното ми око беше подута.
Чувствах се и изглеждах като пълен боклук.
Несръчно завъртях кранчето на мивката, за да потече студената крадена вода от градовете. Исках колкото се можеше по-бързо да се отърва от засъхналата кръв по тялото си. Започнах да разтърквам дланите си със сапун, но се нуждаех от повече. След няколко секунди просто пъхнах глава под чучура и усетих как ледената течност мокреше главата ми и по врата ми се стичаше навсякъде. Разхлаждащо чувство ме заля. Надявах се, че щеше да може да ме успокои.
Искаше ми се да остана така завинаги.
Скоро бях заела странна отпусната поза, при която половината ми тяло буквално се беше излегнало вътре в мивката. Лактите ми бяха единствените, които ме подпираха и ме държаха на крака. Сигурна бях, че пода под мен беше мокър от подгизналите ми дрехи.
Не помня колко време стоях така, но се наложи да се изправя, когато някой силно тръшна външната врата и тежки стъпки се насочиха към мен. Не беше нужно да се обръщам, за да разбера кой беше това.
-Ариана!-започна Райдър ужасено и ядосано едновременно. Усетих как ме хвана за ръката и без проблеми успя да ме извърти към себе си. Не го погледнах в очите, но ясно знаех какво изразяваха.-Какво се е случило?!
Тъй като не му отговорих веднага, той се пресегна и спря все още течащата вода, след което умело прихвана брадичката ми, за да се съсредоточа върху разговора ни. Докосването беше леко, но и настоятелно.
-Ще ми отговориш ли защо си се била със Стейси?-продължи той.-Кажи ми веднага!
Нямаше смисъл да се противя. Нищо не убягваше на Райдър Никсън.
ESTÁS LEYENDO
Пречупена реалност
Fantasía"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно...
