Истинската ми всъщност

Преди един месец...

Беше обикновен Понеделник. Събудих се, оправих се  за училище и излезнах от вкъщи. По пътя реших да звънна на Джак (най-добрият ми приятел) :
-Ало, здравей Джак. Трябва да говорим.
-Да слушам те.
-Не по добре като се видим.
-Добре чакам те пред училище. - каза той и ми затвори.
А аз побързах че вече закъснявах.
______________________________________
В училище.....
Вече пристигнах в училище и видях Джак. Отидох при него а на него  както винаги  му се спеше много.
-Добро утро принцесо. -ми каза той и ме гушна.
-Да, добро утро. Виж Джак трябва да ти кажа нещо което е  много важно за мен.
-Да всъщност и аз трябва да споделя нещо с теб- ми каза той и се усмихна лекичко.
-Е добре давай пръв. Слушам те.
-Ами добре. Такова аз мился че си падам по Миа от нашия клас.
-Моля?-казах възмутително все пак това беше момичето с което  не се разбирахме изобщо.!
-Ами незнам мисля, че е сладка.-каза той.
След тези думи бях много наранена. Аз всъщност харесвах Джак и най- накрая като реших да му призная той ми вика че харесва момичето което най много не понасям.
______________________________________
След часовете Джак искаше да говорим обаче без да му кажа нещо тръгнах към вкъщи. По пътя ми звънна баща ми:
-Слишам те тате.
-Ако ти свършиха часовете се прибирай ще говорим.-ми каза пак намеквайки, че пак ще ме обвинява за нещо.
______________________________________
Прибрах се и отидох в хола . Чакаше ме баща ми.
-Лина седни моля те. Трябва да говорим.
-За какво  по точно.-  казах аз, защото баща от ранота няма време за мен.
-Виж на последък прекаляваш.
-С какво по точно.-казах възмутено!
-Как така с какво? Прибираш се много късно, оценките ти са зле, а да не говорим за приятелите ти!
-Виж може да си прав за останалите неща, но не рабирам какво ми има на приятелите? -му отвърнах.
-Недей да ми говориш така! Аз съм ти баща и ще правиш това което ти казвам. А сега се качвай в стаята си и помисли за нещата които ти казах.

Не стига че имам достатъчно проблеми а сега и това.. Писна ми вече. Баща ми няма да ми говори така с мен. Ще види той.
______________________________________
Вече беше 22:00 реших че ще излизам,но баща ми няма да знае за това, защото знам че няма да ми позволи.
Преоблякох се и излезнах отидох в парка  близо до училище и си мислех за Джак . Как изобщо харесваше Миа. А и той знае че не се разбираме с нея много добре все пак е най-добият ми приятел.
Вече стана към 23:30 и реших да се прибирам. Тъкмо щяхбда се кача към стаята си и някой светна лампата. Беше баща ми:
-Какво си мислиш че правиш!-каза ядосано.
Но аз не му отвърнах.
-Щом така, утре заминваш за Америка.
-Какво? Не няма да стане !
-Напротив утре заминаваш!- ми каза той а аз разплакана се качих в стаята си.
______________________________________
На сутринта:
Станах леко от лефлото не че можах да заспя де, но какво да се прави. След няколко паса трябваше да замина!.....