Истинската ми всъщност

Отново заедно?

След последните ми изречени думи се обърнах и си тръгнах. Аз какво направих току-що. Аз скъсах с Тео. Но той е виновен. Незнам какво му става.  Но след последното нещо което ми каза. Оххх не трябваше да казвам последното си изречение. И преди да се усетя една сълза се стече по бузата ми. Не, не, не няма да плача. Няма да страдам заради другите. Не ми пука и на мен.
Тео
Чакай какво стана. Лина скъса с мен. Ее честно казвам не го очаквах но наистина на нея не и дреме много за другите. Постоянно мисли за себе си особенно пък напоследък. Даже не успях да и кажа нещо. Тя просто тръгна. Е щом така и на мен не ми пука.
Сутринра
Лина
Вече чувам звука на алармата. Обаче ако закъснея малко няма да стане нищо. Изключих звука на телефона си и пак легнах. След 2, 3 минути Ана влезе.
Ана: Лина още не си станала.
Лина: Мхмхм
Ана: Ставай. Бързоо. Ще закъснеем.
Лина: Ти върви. Да не се бавиш заради мене. След 10 мин. излизам и аз от вкъщи.
Ана: Добре. Обаче да не закъснееш.
Лина: Мхмхм.-казах сънено. И станах бавноо. Оправих се и си сложих това:

Сресах си косата само и излезнах от вкъщи. Супер вече са мибали 5 мин. от часа. Тъй че няма да бързам.
Тео
Субуждам се и виждам че има 10 мин. до началото на часа. Охх закъснявам просто супер. Оправих се набързо и тръгнах. Минах по дългия път не ми пука особенно. Вече пристигнах. Тъкмо влезнах и познайте кой стои също пред вратата.
Госпожата: А и вие господине решихте да се появите.-каза възмутено.
Тео: Аз съжалявам че закъснях. Мога ли да влезна в час.
Лина: Аз също се извинявам.
Госпожата: Можете да влезнете. Обаче сте наказани.
Лина: Моля?-каза тя като дори не ме погледна от както влязох.
Госпожата: Нещо против.-попита учителката възклицателно.
Лина само кимна отрицателно.
Госпожата: Така ще останате след часовете и двамата.
Тео: Но госпожо.
Госпожата: Без такива. И понеже вече всеки си има парктньор за проект вие сте двамата. Ще го направите двамата следобяд докато сте наказани.
Лина: Няма да правя проект с него.-каза и реши да се обърне към мен.
Е няма да стане. Щом ще се държи така.
Тео: Аз също няма да се занимавам с някакъв проект и то с нея.
Лина: Първо аз не искам да се занимавам с тебе нали не ми пука за другите ами сега не ми пука и за тебе.
Тео: Идеално знам за това. Спокойно. Просто...-и бяхме прекъснати.
Госпожата: Сядайте бързо. Вече е решено ще го направите двамата иначе ще ви оставя на поправителен.
Лина, Тео: Извинете.-казахме в един глас и седнахме на местата си. Поне не сядаме заедно тя сяда с Ана а аз с Лукас.
Часовете си минаха и в момента с Лина седим в стаята и чакаме учителката. Тя си гледа през прозореца а аз мисля дали ще ми проговори. А супер учителката дойде.
Госпожата: Ето ви темата и един картон. Можете да започвате.
Ние само кимнахме а госпожата излезе.
Лина: Е да започваме.
Тео: Да хайде.
Стига де супер неловкото е. След момент звънна телефонът на Лина.
Лина: Ало....... Да.... Добре.
Тя ме погледна и каза.
Лина: Трябва да отидем в 31 стая.
Тео: Защо?
Лина: Защото така Тео. Звънна ми Джак и каза че госпожата им казала че трябва да сме там.
Тео: Аха добре.
Ние тръгнахме към 31 стая която е супер малката. Влязохме вътре и започнахме с проекта.
Лина: Добре. Нека да си рязпределим работата. Аз правя първата част а ти втората.-каза даже без да ме погледне.
Лина
Охх много е неловко. Даже не мога да го погледна в очите. Е да направим тъпият проект и да си вървим. Оше мисля за вчера. За тязи жена всъщност за моята майка и за всичкоо. Охх за бога.
Аз свърших с моята част най накрая.
Лина: Е аз съм готова.
Тео: Да и аз.
Ние лепяяхме ливтовете с ингормация върху картона и решихме да вървим. Опитах се да отворя но чакай малко не се отваря. Опитах още няколко пъти но не става.
Лина: Тъпата врата не се отваря.
Тео: Как така?-каза той и се опита също.
Лина: Няма да стане. Заключена е.
Тео: Да но попринцип вратите не се заключват.
Лина: Амии даа.-казах и някой метна лист под вратата.
На него пишеше:
Тео поговори със своето миньонче.
Лина ти също обясни всичко на своето гадже.
Няма да ви отключим докато не се разберете.
От Джак, Лукас, Ана и Кейт.
Лина: Ще ги убия. Как така ни заключиха.
Тео: Охх със сигурност лошо им се пише.
Отидох и седнах на чина до прозореца. Тео пък седна на някакъв стол.
След 1 час.
Още седим така и никой от нас не казва нишо. Край писна ми.
Лина: Незнам защо го направих.
Тео: Аз също. Съжалявам че ти виках.
Лина: Аз ти се ядосах и не трябваше да казвам последното май.
Тео: И аз наистина се държах гадно.
Лина: Не съм те забравила просто вчера аз се срещнах с онази жена.
Тео: Какво ?-питаше ме той. Като ме гледаше право в очите. Вече дойде при мен и ме слушаше.
Лина: Оказа се че тя ми е истинската майка Тео.
Тео: Как така?
Лина: Амии.-казах и ми стана много гадно. Тео ме гушна и ми каза.
Тео: Съжалявам миньонче. Трябваше да те изслушам.
Лина: И аз трябва да ти обръщам повече време.-казах и го целунах.
А после му разказах абсулютно всичко.
Тео: Значи нашите майки са се познавали.
Лина: Точно така. И ние всъщност се познаваме от както сме родени.
Тео: Да. Даже и преди да се родим сме били един до друг. Е майките ни.
Лина: Даа. И между другото вчера не мислех какво казвам. Ако наистина не ми пукаше щях да махна медальона. Ама не го направих.
Тео: Вече те познавам твърде добре. Обаче знам че ми се ядоса.
Лина: Виж нека да забравим за всичкото. Става нали?
Тео: Аз вече забравих.
Каза и ме гушна.
Лина: Ти кога имаш рожден ден?
Тео: Ами на 20 септември.
Лина: Стига де с една цяла седмица съм по малка от теб.
Тео: Ами да така е принцесо.
Ние си говорихме така. Обаче вече започна да става тъмно. А още не ни отключиха. Звъним обаче даже не вдигат.
Ние седнахме на чина до прозореца и гледаме пълнолунието.
След минути съм заспала.