Истинската ми всъщност

Какви причини???

Кейт: Деца? Идвайте за вечеря.-провика се леля Кейт.
Дара: Нека да слезнем. Поске ще продължа.
Остин: Добре.-каза намръщенно той. А за сега ще е така но като разбере че ще си има сестриче или братче ще му се оправи настроението.

Дара: Тук сме.
Кейт: Хайде елате. Седнете.
Ние седнахме срещу чичо Джак и леля Кейт.
Джак: Остин ное трябва да ти съобщим нещо.
Остин: Какво?-попита без никакво чувство.
Кейт: Първо ние решихме че няма да се развеждаме.
Остин: Сериозно?
Джак: Да.  Като те виждаме така.
Кейт: Има и още една причина.
Аз му се усмихнах както и родителите му.
Джак: Ами Остин скоро ще си имаме бебе.
Кейт: Да. Аз съм бременна.
Остин: Какво? Ама сериозно ли?
Джак: Съвсем сериозно.
Той много се зарадва и прегърна родителите си след което се върна отново на мястото си.
Дара: Ня кой му се оправи настроението?-казах с широка усмивка.
Остин: Хммм?-каза и ме прегърна.
След това продължихме с вечерята.

Кейт: Радвам се че дойде.-провика се тя докато Остин и аз излизахме.
Дара: Довиждане.-казах и излезнахме.
Остин искаше да ме изпряри до нас.
Дара: Много се зарадвах.
Остин: А мен питаш ли ме?-каза и се усмихна.
Дара: А какво мислиш за Ник. Нали все пак ми е.......
Остин: Ами все пак ти си решаваш нали?
Дара: Остин?
Остин: Кажи.
Дара: Още отначалото ти не понасяш Ник. Не те разбирам. Ти дори не го познаваш.
Остин: Аз може и да не го познавам  обаче имам си причини.
Дара: И какви са тези причини?
Остин: Виж принцесо аз просто не бих искал да страдаш заради него.
Дара: Защо да страдам. Аз го харесвам. Както и той мен.
Остин: Защо си мисля че излизаш с него напук на родителите си.
Дара: Какво? Те дори няма и да разберат за това. Защо каза нещо такова?
Остин: Дара нека поговорим по късно.
Дара: И защо? Ама чакай аз знам защо. Защото вече нямаш нищо за казване против Ник. Както вече казах ти дори и не го познаваш пък говориш така за него. Щял сигурно да те нарани или нещо подобно.
Остин: А ти понеже много го познаваш го защитаваш пред нали? От кога се познавате? От няколко дена? И ако не искаш да те защитавам или нещо подобно ОК.-повиши тон.
Дара: Ама ти не ми казваш защо се държиш така. Имал си причини. Ами кажи ми какви са. Мислех че си споделяме всичко.
Остин: Аз също мислех така но ти скри факта ще си харесвала онзи Ник.
Дара: Щом вече си нямаме доверие добре. Може и да не сме приятели все пак нали?
Остин: Да права си. Защо да сме приятели като си нямаме доверие?-след последните изречени думи се обърнах и тръгнах.
И тогава се осъзнах че сме били в  посредата на улицата и сме си викали.
Защо се държи така. Той ми е най добрия приятел. Причини? Какви причини може толкова да има? Охх не издържам вече. Започнаха сълзите да напират. И накрая не успях да се сдържа и заплаках.