След 1 ден
Бела: Хейй чу ли за новия?
Дара: За кой?-казах а нейната физиономия се промени.
Бела: Сериозно?
Дара: Да. За кой говориш изобщо?
Бела: Оххх Дара. Говоря за него.-каза и ми посочи едно доста високо момче.
Дара: Кой е той?
Бела: Ами той е новия. И познай какво?
Дара: Какво?
Бела: Той ще е в нашия клас.
Дара: И?
Бела: Шегуваш се нали? Май не го виждаш как изглежда. Всички момичета още като го видяха се влюбиха в него. И неговата майка е новата директорка.-прекъснах я аз.
Дара: Не ми пука. И какво като всички са се влюбили в него? И като каза всички да не говориш и за себе си.
Бела: Ами изглежда добре ама аз си харесвам друг.
Дара: Кой? Чакай как не си ми казала?
Бела: Тоест аз като казах така....
Луи: Хей момичета.
Дара: Охх Луи.
Луи: Какво пак?
Бела: Нищо. Даже дойде тъкмо на време. Хайде да вървим че закъсняваме.
Бела и Луи тръгнаха а аз останах до шкафчето си. Тъкмо си изкарах учебника и тетрадките някой ме заговори.
???: Амм може ли да попитам нещо.
Дара: Разбира се.-говорех докато си ровех в шкафчето все още.
???: Къде се намира стая 398.
Обърнах се и видях оня който ми беше посочил Бела.
Дара: Аа ти си новия нали.
???: Явно бързо се разнася новината.
Дара: Амии явно. Все пак като си син на директорката. Между другото аз съм Дара.
???: А аз съм Ник. И това че съм и син не означава нищо.
Дара: Е Ник нека да вървим защото закъсняваме.
Ник: Ама ти си...
Дара: Да в един клас сме.
Запътихме се към стаята и познайте пак закъснях.
Дара: Аз съжалявам че закъснях.
Г: Няма проблеми Дара. Само да не се повтаря. Аа и нека ви представя това е Ник Сантос.
Всички започнаха да си шушукат нещо и най накрая учителката каза.
Г: Ник може да седнеш до Дара. Там е свободно.
Ние кимнахме и седнахме. По принип сядамс Бела ама тя в момента седи с Луи. Защо ли? Сигурна съм че харесва него. Охх и само как не си признава. Те сядат пред нас а ние зад тях.
Ооо не съвсем забравих след училище трябва да отида при Остин който е болен. Много ми е гадно за него. Заради родителите си не излиза и от стаята си. Не иска и да види никой е освен мен естествено. Както аз него и той мен ме обича много.
Г: А ти какво мислиш Дара?
Дара: Моля?
Г: Какво мислиш по въпроса?
Дара: Ами аз...
И изведнъж звънеца би. Оххх отървах се. Толкова съм потънала в мисли че забравих къде се намирам.
Ник: Явно си разсеяна.
Дара: Оо ами доста.
Ник: Може ли да те помоля за нещо?
Дара: Разбира се.
Ник: Става ли после да ме разведеш наоколо.
Дара: Из града ли?
Ник: Да.
Дара: Добре. Обаче аз първо имам работа. Обаче към 15:00 ще мога.
Ник: Е добре.
Дара: Чао.
Ник: Довиждане.
Сбогувахме се и тръгнах да търся Луи.Луи: Как само се оттърва.
Дара: Охх не ми напомняй пак.
Луи: Ее прибираме ли се?
Дара: Отивам да видя Остин.
Луи: Добре. Бих дошъл ама трябва да се видя с един човек.
Дара: Добре. А с кого ще се виждаш?
Луи: Един приятел.
Дара: Ами ОК. Е чао.
Луи: Чао близначке.Добре вече съм у Остин.
Джак: Хей Дара.
Дара: Здравей чичо Джак. Оатин още ли си е в стаята.
Джак: Да горе е.
Дара: Още ли не говори с вас.
Той кимна отрицателно.
Дара: Добре. Обаче не може ли поне да помислите за развода си. Вие винаги сте се разбирали чудесно. Знам че не е моя работа да се бъркам обаче...
Джак: Същата си като майка си.
Дара: Какво?
Джак: Говоря за моята принцеса. И тя все се опитваше да оправя нещата между всички.
Дара: Ами щом така ще накарам мама да си поговори с теб.
Джак: Охх незнам Дара.
Дара: Поне си помислете заради Остин.
Той кимна а аз се качих при Остин. Почуках и влязох.
Остин: Искам да остана сам.-беше обърнат по гръб и не разбра че съм аз.
Дара: Е щом ще обръщаш гръб и на своята принцеса.
Остин: Хей ти ли си?
Дара: Мммдаа. По добре ли си?
Остин: Глре долу.
Дара: Не си добре. Виж се само.
Остин: Какво ми има.
Дара: Не си спал нали?
Остин: Не спах.
Дара: Кого залъгваш?
Остин: Не, изглеждам така защото съм болен. Боли ме главата и имам температура.-каза той. После ми взе ръката и я сложи на лицето си.-Виждаш ли?
Дара: Нямаш температура.
Остин: Така ли?
Дара: Така.
Остин: Но вчера имах
Дара: Добре де. А защо не говориш с вашите.
Остин: Не ми се занимава с тях.
Дара: Те са ти родители.
Остин: И?
Дара: Знам че е гадно обаче спокойно може пък и да се оправят .
Остин: Няма да стане.
Дара: Хей ти като си болвн ди голямо мрънкало.-казах и почнах да му разрошвам косата.
Остин: Безтуй си е рошава.
Дара: Тогава ще те гъделичкам.
Остин: Нее. Принцесо да нв започна аз.
Ние се изсмяхме и го гушнах.
Дара: Виж ако си по добре може тази вечер да дойдеш у нас. Ще гледаме филми после ще те целя с пуканки. А после ще останеш у нас.
Остин: Незнам.
Дара: Хайде де.
Остин: Ама.
Дара: Имаш няколко часа да се оправиш. Сега трябва да разведа Ник наоколо а после ще се прибера.
Остин: Ник?
Дара: А да. Той е нов в нашия клас и е син на новата директорка. И ме помоли да го разведа.
Остин: Ами добре. Разбирам.-каза и се намръщи.
Дара: Какво стана?
Остин: Нищо. Хайде тръгвай че ще закъснееш.
Дара: Няма да те оставя докато не ми кажеш какво стана ?
Остин: Нищо. Тъгвай.
Дара: Остин сега тръгвам защото закъснях обаче после ще говорим.
Остин: Да добре.
Дара: Значи довечера си у нас.
Остин: Да ще дойда
Дара: Добре. Чао.-гушнах го и тръгнах.
Какво му става? Както и да е. Сега трябва наистина да бързам.Дара: Здравей. Извинявай ще се забавих.
Ник: Няма проблем. И аз дойдох сега.
Дара: Е откъде да почнем?
Ник: Незнам. Все пак ти познаваш това място тук.
Дара: Прав си. Е добре сега ще отидем на любимото ми място.
Ник: Както кажете.-каза с усмивка. Е признавам наистина има сладка усмивка. Незнам може пък и да почна да го харесвам.......

YOU ARE READING
Истинската ми всъщност
Teen FictionКакво ли ще се случи с едно момиче когато целият и живот се оказва лъжа. Освен всичките и проблеми трябва да разбере и за цялата истина.