Истинската ми всъщност

След години

След 16 години.
Дара
Лина: Ставай Дара. Ще закъснеете още от първия ден.
Дара: Още мъничко само.
Лина: Дара ставай.
Мрънкайки станах от леглото. Майка ми каза че отива да събуди и Луи.
Облякох се набързо и си оправих косата. Днеска е първият учебен ден а аз както винаги ще закъснея.
Слязох долу и видях че мама и татко споряд за нещо а Луи им се смееше.
Дара: Какво става пак?-питах Луи.
Луи: Татко нарече мама пак миньонче и тя му се ядосва.
Дара: Ясно.
Тео: Деца моля ви кажете на майка си че си е нисичка.
Лина: Млъквай Тео. Не ме ядосвай.
Дара: Луи хайде да вървим.
Луи: Да тръгваме.-каза и се изправи от стола.
По пътя ми звънна Бела и каза че вече ни чакат. А Бела и аз сме най добри приятелки. Както са мама и леля Ана. Видяхме че Остин и Бела ни чакат.
Дара: Здравейте.
Бела: Най накрая се появихте.
Остин: Добро утро Луи и принцесо.-поздрави ни той. Аа да както чичо Джак нарича мама принцесо той ме нарича мен така.
Луи: Дара е виновна пак закъсня. По точно се успа.
Дара: И това а после се занимавахме с мама и татко.
Остин: Те пък само спорят като деца.
Луи: Точно.
Остин: Е да вървим.
Дара: Да хайде.
След 15мин. вече бяхме в училището. Горе долу сме близо до училище. Аз, Бела и Луи сме в един клас а Остин е с година по голям от нас.
Остин: Е чаоте за сега. После ще се видим.-каза и се отдалечи от нас.
Дара: Да вървим и ние.
Луи: Да.
Бела: Дали тази година Луи пак ще се оттървава от тестовете?-каза и започна да се смее.
Дара: Незнам. Но ако не иска проблеми с нашите нека да не пробва.
Луи: Хей и аз съм тук. Поне говорете докато ме няма.
Бела: Швгуваме се.-каза и го прегърнахме.
Дара: Добре де много се мотаем. Нека влезем.

На обяд
Дара: Тук съм.-казах и седнах на нашата маса в столовата.
Остин: Охх принцесо къде пак се забави?
Луи: Или какво пак си забврави.
Бела: Я млъквайте и двамата. Какво пък вие разбирате от момичешките проблеми.
Дара: Чухте моята приятелка тъй че млък.
Остин: Нека говорим за друго.
Луи: Да. Например как ни измъчват още от първия ден.
Дара: Не е чак толкова зле.
Бела: Напротив.
Остин: Какво ще правим след училище?
Дара: Незнам. Ще се помотаем някъде сигурно.
Луи: Нека да караме скейтовете си.
Остин: Да. Става.
Бела: Ами ние? Ние не караме скейтове.
Дара: Добре вие излизайте двамата пък ние двете ще си ходим до мола.
Луи: Супер. Ние с теб не сме залепени близнаци ама сме като такива.
Дара: Радвам се повече от теб че няма да сме заедно.
Бела: Добре да вървим че закъсняваме.