Истинската ми всъщност

Дългата вечер

На бележката пишеше:
Скоро ще разбереш цялата истина за живота си който даже не е твой.
За Лина....
Лина: Но какво е това?- попитах Джак учудено.-Къде го намери?
Джак: Ами като всички си тръгваха имаше кутийка пред вратата взех я и отгоре пишеше: Специално за собственичката на партито.- И мислех че е за тебе както се и оказа.
Лина: Сигурно някой се шегува.
Докато говорехме дойдоха Кейт и Лукас.
Кейт: Хей вие сега наистина ли сте заедно.
И аз преди да отговоря Лукас ми се усмихна и каза.
Лукас: Да настина сме заедно.
Лина: Амии да. Хора ако вие ще вървите тръгвайте аз искам да поостана малко с Лукас.
Джак: Разбрано принцесо. Тръгваме. Щом ни гони.- каза и се изсмя.- А и като се прибереш ми звънни. Трябва да говорим. И да знаеш отложих отнова полета си за Италия.
Лина: Джакк. Не ме ядосвай. И добре ще ти звънна.
Кейт: Млъкни Джак. Хайде да вървим.-каза тя прегърна ме и си тръгнаха.
Останахме само аз и Лукас.
Лукас: Кейт трябва да ти.......- и му звънна телефона.
Разговор
Лукас: Да .... Какво? Веднага идвам.-каза той и затвори.
________________
Лина: Хей какво стана?
Лукас:Виж аз трябва да вървя. После ще поговорим.
Лина: Добре.- казах а той ме гушна и си тръгна.
Стана ми скучно и реших да си пусна музика затова си включих телефона. Майко като видях екрана ми стана лошо още 8 пропуснати. Явно няма да спре да ми досажда. Е ще му звънна.
Лина: Какво има?
Б: Защо не си вдигаш телефона?-попита ядосано.
Лина: Охх я стига един път да се сетиш че имаш дъщеря но този път дъщеря ти забрави че има баща.Но аз знам защо ми звъниш толкова настоятелно.
Б: Няма да се занимавам с тебе. Не забравяй след 2 дена ще трябва да си тук.
Лина: Е добре но и 3 мои приятели ще идват с мен.
Б: Прави каквото искаш. Само да не ми мрънкаш.- каза той и ми затвори.
Е поне няма да умирам от скука щом Джак, Кейт и Лукас са с мен.
Докато си мисля съм заспала на шезлонга.
Лукас
Докато говорим с Лина ми звънна телефона беше Тео. Като вдигнах ми казаха че звънят от болницата Тео е пострадал. Притесних  се много но като отидох разбрах че само е счупил ръка обаче е бил и в безсъзнание докато е идвал към болницата с линейка. След като говорих с лекаря влезнах при Тео.
Лукас: Тео добре ли си?
Тео:ОК съм нищо ми няма. Просто щеше да ме блъсне кола а аз се метнах бързо от другата страна на пътя и съм си ударил главата.
Лукас: А после ми викаш че нищо ти няма. Със счупена ръка си.
Тео:И какво като?
Лукас: Ама ти не видя ли колата.
Тео: Доста съм разсеян напоследък и си мислех за нещо и даже не гледах като пресичах.
Лукас: И ти като Лина си доста разсеян. И всъщност тя беше причината нали.
Тео: Виж ти сигурно вече знаеш но аз я целунах на рождения и ден. После се скарахме. Обаче не знаех че наистина те харесва.Съжалявам.
Лукас: Спокойно просто-замислих дали да му кажа цялата истина обаче няма как да предам Лина.- Тогава наистина не бяхме заедно. Официално от преди малко. Нали разбираш не ти се сърдя.
Тео: Благодаря ти. Но вече ми омръзна от тази болница нека да вървим.
Лукас: Е добре аз да оправя документите и да вървим.- казах и отидох да оправя всичкото. А после тръгнахме към вкъщи. Охх не аз съвсем забравих за Лина. Звънях и обаче нищо. После отидох до тях обаче никой не ми отвори. Сигурно е в имението......
След 15 мин. бях там а тя беше в двора. Вече е заспала. Толкова е сладка. Нека да я заведа вътре че ще измръзне. Взех я на ръце и я сложих на дивана. А тя даже не помръдна още спи.
Вече беше към 2:00 часа а аз си пуснах филм понеже не ми се спи. Но съм заспал и аз.
Тео
Стнах и се оправих видях че Лина пак я няма. Ядосвам и се обаче пак ме е грижа за нея. Тя е гадже на най добрият ми приятел но и да няма нищичко между нас все пак поне да бъдем приятели. Много съжалявам че се държах гадно с нея. Малко по късно отидох при Лукас. Но го нямаше и реших да му звънна.
Разговор
???: Ало....
Тео: Лукас?
???: Аа Тео. Добро утро. Аз съм Лина.
Тео: Амм добро утро. Такова Лукас при теб ли е?
Лина:Ами все още спи.
Тео: Спи значи ами ОК. Като се събуди да ми звънне.
Лина: Да добре. Тео ти добре ли си?
Тео: Моля? Тоест да. Ами ти?-беше супер неловкото.
Лина: Да такова... Тоест добре съм. Е затварям. Ще кажа на Лукас да ти звънне.
Тео: Амии да. Чао-казах и затворихме.
Ле-ле този разговор беше доста странен. Както и да е сега ще се опитам да си направя закуска. Но незнам дали ще успея с тази счупена ръка.
Лина
Тъкмо говорих с Тео. Беше доста странно даже незнам защо го питах дали е добре. Както и да е. Реших да събудя Лукас който спи на другия диван.
Лина: Лукас. Ставай.- казах тихо.
Но без успех. Е добре ще види той.
Лина: Ааааа Лукас помогни ми.- се изкрещях като се скрих зад дивана. Лукас като ме чу падна от дивана. Беше толкова смешен.
Лина: Спокойно добре съм.-казах смеейки се.
Лукас: Какви ги вършиш?
Лина: Събуждам те. Може би?
Лукас: Щом казваш?......
Лина: Ти къде изчезна вчера и кога успя да се върнеш.
Лукас: Бях при Тео. Със счупена ръка е.
Лина: Добре ли е? Има ли му нещо друго. Но аз си говорих с него сутринта..
Лукас: Нищо му няма. Добре е спокойно. Ти доста се разтревожи явно.
Лина: Как няма. -беше малко тъпичко да го кажа. Все пак аз съм тази която повтаря че не го понася.- Тоест все по някакъв си наш начин сме приятели.
Лукас: Да нищо му няма. А той кога ти е звънял.
Лина:Не на мен. А на теб. И аз му вдигнах обаче не ми каза нищо.
Лукас: Ами ще му звънна след като се оправя.
Лина: Да добре но чакай ще те питам нещо.
Лукас: Слушам.
Лина: Ще дойдеш ли с мен до Италия след ден?
Лукас: Чакай какво?
Лина:До Италия с мен. След ден.
Лукас: Ами брой ме каза.- И понеже не гледах къде вървя ..............

______________________________________