Истинската ми всъщност

Само приятели...

След като се събудих вече бяхме почти стигнали. След няколо минути самолета кацна. Слезнахме  и се качихме в някаква кола която явно е на Моника. През целият път само баща ми и Моника си говориха а ние с Мира не обелихме и думичка. Сега ще трбява да живея и с човека който изобщо не ме понася. След 15 минутното ни мълчание пристигнахме вкъщи. Аз слезнах от колата и си взех  куфара и влезнах вътре а след мен и другите също. И баща ми пак започна да говори.
Б: Така сега Лина както знаеш стаята на първият етаж има само една спалня. За това тази стая ще е наша. А понеже горе има две спални искам да се разбeрете коя стая за коя ще е.-само как ме вбесява.
Лина: Е добре за вашата стая обаче аз няма да се местя от стаята си.
Б: Лина просто искам да го решите с Мира.-сдържах се и решихме да се качим.
Вече бяхме на вторият етаж и аз идеално знам Мира какво ще направи.
Мира: Лина всъщност виж знам че това е твоята стая ноооо нали знаеш отсреща е Тео бих искала да съм в отсрещната стая.
Лина: Моляя. Чакай малко вече казах че тази стая си е моя. Не я давам.
Моника: Мира не настоявай.-каза тя. Обаче аз си мислех че каже нещо против мен. Може пък да не е като Мира.
Мира: Но мамо аз вече казах  че отсреща е Тео.
Лина: А аз казвам че няма да ми вземеш стаята. Нали все викаш че аз съм дошла в твоето училище че те дразня а сега ти ме дразниш. И не забравяй това е моята къща.-е сега държах се малко гадно обаче Мира си го заслужава. Нарочно го прави да ме дразни.
Б: Линаа.-баща ми тъкмо щеше да ми се кара обаче аз си взех нещата, влезнах си в стаята и даже заключих. Знам че Мира може да нахлуе всеки момент тъй че.
Отсреща Тео го нямаше. Е не че искам да го видя но все пак те са си тръгнали ей така. Е няма да му звъня ще звънна на Лукас. Нали ми е "гадже".
Разговор:
Лина: Хей здравей. Как си?
Лукас: Амм добре. А ти? Чакай малко прибра ли се вече?
Лина: Да вкъщи съм си. А ти вкъщи ли си?
Лукас: Да. Изчакай малко.-каза и затвори. Какво му става?
След 2 мин. видях че Лукас влезна в стаята на Тео. Оххх значи за това ми е затворил. Взех си отново листове и написах: Можеше просто да ми кажете!.
Погледна ме учудено и ми написа:
По точно.?... Ама сериозно. Не че съм ядосана но...  Че си тръгнахте.
Лукас: А това ли. Просто незнам. Тео каза за проблемите.
Лина: А между другото къде е Тео?
Лукас:Тео..  Ами май е в кухнята.
Лина: Ахам добре.
Докато си пишем влезна Тео. И аз написах.
Лина:Здравей^_^..
Тео взе листовете от Лукас и написа.
Тео:Здравей. Как си ?
Лина: Амм не може да се каже че съм добре. Всъщност как е ръката ти?
Тео: Добре е. Какво стана с Мира.
Точно мен ли трябва да пита за нея. Охххх.
Лина:Ако се притесняваш за гаджето си я потърси.-казах и зарворих завесите. Ако му пука за гаджето да и звъне. След няколко секунди ми извибрира телефона. Суууперр Тео е. Явно няма да ме остави намира. Е ще вдигна.
Лина: Какво?-нарочно казах ядосано.
Тео: Отвори завесата.
Лина: И защо да го правя?
Тео: Линаа.
Лина: Добре де.-незнам защо обаче обичам да го дразня. Отворих завесата и продължихме с разговора.
Тео: Защо се ядосваш?
Лина: Не съм ядосана на теб. А на твоето гадже.-докато казвах видях че Лукас вече не е в стаята.- Къде изчезна Лукас?
Тео: Каза че трябва да излиза. Имал работа.
Лина: Работа. Ами добре.
Тео: Искаш ли да излезнем. Хем да ми разкажеш какво е станало.
Лина: Амиии незнам.
Тео: Лина бетруй ти дължа извинение.
Лина: Извинение?
Тео: Хайде де.
Лина: Ами добре. Слизам след 2 мин.
Тео: Аз също.
След като се оправих слезнах надолу. Охх и кой да видя Мира която спокойно си лежи на дивана и си блее на телефона.
Лина: Къде е баща ми ?
Тео: Излезнаха с мама. А ти накъде си тръгнала?
Лина: Не те вълнува. Това че живеем в една къща не изначава че ще ме разпитваш за всичко...-тя тъкмо да каже нещо обаче аз излезнах. Видях Тео който е долу.
Тео: Е здравей отново.
Лина: Да здравей? Да знаеш Мира вече живее тук.
Тео: Да знам. Вече ми писа.
Лина: Ама естествено.-казах и се изхилихме.
Решихме да отидем в парка първо. Обаче Тео ми каза че ще ме заведе на друго място. Вървяхме около 20 мин. и стигнахме до някакво място което буквално беше вълшебно. Имаше малък водопад и навсякъде цветя.
Лина: Ууаа. Това място е страхотно.
Тео: Нали?
Лина: Да. Страшно е яко.
Тео: Е нали ти дължах извинение.
Лина: Я стига аз вече ти простих. Не ми пука за тази целувка. Спокойно.
Тео: Амм да. Права си.
Лина: Хем ти също падна с мен върху торта на сватбата на най богатият човек в Рим тъй че.- и започнах да се смея.-При положение че ръката ти е счупена.
Тео: Всеки би го направил.
Лина: Не мисля но както и да е.- седнахме на поляната и започнахме да си говорим.
Тео: Как върви с Лукас?
Лина: Амм добре. Тоест доста се разбираме.
Тео: Радвам се. А ти значи си харесвала Джак?
Лина: Джак?-попитах обаче се сетих че се изпуснах.-Ами може да се каже тоест да обаче винаги ми е бил като брат. Разбираш ли?
Тео: Ами да. Всъщност радвам се вече че сме приятели.
Лина: Аз също. Мислех те за гадняр ама не си.
Тео: Гадняр ли? Не бях ли " целувам всяко момиче което срещна".-и започна да се смее..
Лина: Амии не се знае?
Тео: Даже незнам как го измисли.
Лина: Ооо повярвай и аз незнам.-казах и почнях да се смея. Какво ми става много се разбираме с Тео.
Тео: Добре. Виж знам че не е момента обаче ще те питам нещо.
Лина: Давай.
Тео: След като те целунах какво си помисли първо.
Лина: Ще ти отговоря обаче и аз ще те питам нещо.
Тео: Добре разбрахме се.
Лина: След като ме целуна избягах първо защото за първи път ме целуна момче което наистина харесвам.-като му отговарях Тео пиеше вода след като ме чу се задави.-Хей добре ли си?
Тео: Какво каза?
Лина: Отговорих ти просто.
Тео: Ама ти тогава си ме харесвала?
Лина: Помниш ли в парка буквално като ти крещях ти казах.
Тео: Аа да обаче незнам че точно тогава.
Лина: Ахаам добре. Обаче преди да си питал вече не те....
Тео: Да знам. Все пак и си имаш гадже.
Лина: Да както и да е. Мой ред е. Така защо наистина ме целуна ?
Тео: Незнам.-каза директно.-Просто така  ми дойде отвътре.
Лина: Добреее.
Тео: Да сменим темата.
Лина: Да най добре.
Тео: Е вече сте с Мира в една къща?
Лина: Даа. И знаеш ли искаше да се намести в моята стая.
Тео: Очаквам от нея.
Лина: Ти може и да искаш да виждаш гаджето си всеки момент но..... няма да си дам стаята.
Тео: Не искам да я виждам всеки момент. Тоест по добре си остани в стаята.
Лина: А ти как мислиш?-и се подхилнах.
Изведнъж започна да вали. Охх вече и се стъмваше пък  валеше много.
Тео: Лина ела.-каза той. Хвана ми ръката и започна да тича.
След 10 мин.  стигнахме. Имаше една малка дървена колибка.

И веднага влезнахме обаче вътре нямаше никой.
Лина: Къде дойдохме?
Тео: На моето място.
Лина: Как по точно?
Тео: Ами от малък обожавах това място постоянно идвах до водопада. И се сетих че трябва да имам и местенце и се погрибих за тази къщичка и така.
Лина: Яко. Даже е твърде яко.
Тео: Нали? Обаче целите подгизнахме.
Лина: Да. Даже сме доста мокрички.-и почнахме да се смеем. Изведнъж си сложих ръката на врата си. Но чакай малко медальончето. То го няма.
Лина: Не не не. Как можах. Много съм зле.
Тео: Хей какво стана?
Лина: Аз незнам къде ми е медальона.
Тео: Чакай малко кой медальон. Този от рожденият ти ден ли?
Лина: Да . Но ти от къде знаеш че от рождения ми ден.
Тео: Амии Лукас ми каза.
Лина: Добре но трябва да го намерим.-казах и се втурнах през вратата навън.
Тео: Лина поне ме изчакай. Ще подгизнеш съвсем.-чух да ми вика обаче излезнах.
Търсихме под дъжда медальона обаче нищо. Как успях. Само този медальон ми носи късмет.
Лина: Няма го.-започнах да плача.
Тео: Спокойно Лина ще го намерим сутринта. А сега да се приберем.
И се прибрахме..........