Истинската ми всъщност

Явно се сближаваме.

Такам започна нашето предизвикателство. Ние се завързахме с по едно въже.

(От неутрален герой)
Те всичките вече бяха завързани. Бяха само на няколко сантиметра.
Лина: Ами хора сега какво правим?
Лукас: Амм аз предлагам. Че още малко може да си седим и после всички трябва да останат така за 24 часа.
Джеймс: Аз съм за.
И така минаха няколко часа и всички решиха да тръгват.
Тео и Лина
Лина: Така у вас или у нас?
Тео: Както решиш. Но мисля че ще е по добре у нас. Чее знаеш Мира. А и не искам да я виждам.
Лина: Амм съгласна.
Тео: То явно Лукас ще са у Бри.
Лина:Явно..  Е какво ще правим? Още е рано.
Тео: Амм да гледаме филм?
Лина: Не ми е до филми. Обаче съм гладна.
Тео: Е хайде да си направим нещо. Какво ти се яде?
Лина: Амм спагети.
Тео: Е добре.-каза той а като Лина тръгна да се изправя падна обратно на дивана. Явно забрави за въжето. А Тео почна да се смее.
Тео: Внимавай Лина че и ти ще счупиш  ръка.
Лина: Хахха няма. Хайде ставай. Няма да падна пак.
Те се изправиха и отидоха в кухнята.
Лина: Е добре. Къде са продуктите?
Тео: Ела да ги вземем.-каза той и заедно изкараха всички продукти.
Докато готвеха и двамата се блъснаха няколко пъти но се справиха.
Лина: Изглежда ми вкусно.
Тео: Да. Все пак аз го направих.-каза ухилвайки се.
Лина: Моля? Аз направих всичко.
Тео: Я стига. Твърде близо си за да изпусна всичко какво си правила.
Лина: Тео? Спри не ме ядосвай.
Тео: А няма.
Те се наядоха и на Лина и хрумна.
Лина: Хайде до парка.
Тео: Сериозно -той я погледна въпросително.
Лина: Е Тео един път да те помоля за нещо.
Тео: Явно няма да е последен нооо.-каза тихо.
Лина: Идваш или не?
Тео: И да кажа не. Няма как.-каза и хвана въжето.
Лина: Хайде...
Те излезнаха и започнаха да се разхождат по парка. На обичайното им място. Е поне обичайното място на Лина където отиваше когато беше объркана.
Тео: Защо винаги идваш тука? Тоест като минавам от тук винаги си тука и тъжна.
Лина: Амии. Както каза като съм тъжна. Това място е нещо като моето специално място.
Тео: Ахам. Лина ще те питам нещо.
Лина: Давай.
Тео: Добре според теб ако се бях паднал с Мира. Тя щеше да ме убие или да ме задуши.-и почна да се смее.
Лина: Амм незнам. И двете наведнъж.-каза докато се смее.
Тео: Всъшност малко си нисичка. Нали така?
Лина: Сериозно? Казваш това при положение че се познаваме от около 4 месеца.
Тео: Амм сега ми е странно. Незнам сега  ти казвам неща които не бих се сетил да казвам по принцип.
Лина: Значи съм ниска?
Тео: Малко.
Лина: Тео спри. Само няколко сантиметра има между нас.
Тео: Няколко.-и се смееше.
Лина: Е ще видим.-каза тя и видя един камък малко висок.
Тео: Накъде тръгна пак?
Лина: Просто ела.-каза и го предърпа. Лина се изкачи на камъка. И вече беше висока колкото Тео.
Лина: Е доволен?
Тео: Не. Аз си те харесвам като миньонче.
Лина: Не така ми е добре.-каза и леко щеше да слезе обаче се подхлъзна.
Лина: Олеле Тео.-каза за секунди а Тео я хвана през кръста обаче и двамата паднаха на земята. Между тях имаше буквално няколко сантиметри.
Лина: Аа-аз съжалявам. Мерси че ме хвана.-каза и се изправи. След като подаде ръка на Тео.
Тео: Внимавай миньонче.
Лина: Йей нов прякор. Аа сега се сетих. Аз какво ти казах. Нали моята тайна.
Тео: Амм няма да ти кажа.
Лина: Тео моля те.-и започна да го умолява.-Ще направя каквото поискаш.
Тео: Няма....
Лина: Ноо.!
Тео: Още малко.
Лина: Оххх. Е поне да се приберем че ми е студено.
Те се прибраха. И решиха да си легнат.
Лина: Странно ми е.
Тео: Спокойно няма за пръв път да спиш при мен. Освен и ако не ме гушнеш пак.
Лина: Моля? Не ме дразни и да ти се иска няма да стане. И не ми е странно за това а заради че съм от тази страна просто не в моята  стая.
Тео: Ааа ОК. Е да лягаме.
Лина: Да добре. Значи аз съм на леглото ти на земята.
Тео: Няма да стане Лина и ти го знаеш. Въжето е твърде късо.
Лина:Но леглото е малко.
Тео: Ще се поберем. Хайде лягай.
Те легнаха обаче на Лина и беше странно а след като заспа се сгуши пак в Тео.
Сутринта
Лина
Събуждам се и виждам че пак се събуждам сгушена в Тео. Е сега аз го харесвам ама ми е странно.
Е ще си поспинкам още.
Тео
Събудих се и видях пе Лина още спи. Е щом тя също ме харесва. Значи ще и призная обаче малко по изненадващо. Е знам че спи сладко обаче ще трябва да я събудя. Ама това с въжетата точно да се падна с Лина просто.
Тео: Хайде спящатата красавица да става.
Лина: Спящата красавица ще си поспинка още.
Тео: Лина. Бързо ставай.
Лина: Тео остави ме. Спи ми се.
Тео: Как по точно като съм завързан за теб 24 часа.
Лина: Ама аз съвсем забравих за това.
Тео: Тогава защо ще си тук.?
Лина: Аммии случайно може пак да съм имала темперарура. И мой "приятел"-каза с намек.- се е погрижил.
Тео: Ставай. -казах обаче не стана. Е щом така хванах я и я носих така до кухнята. И се почука на вратата.
Ние отворихме и видяхме.......