Истинската ми всъщност

Новото момче

Изведнъж аз глътнах доста вода и се задавих.
Тео: Хейй миньончее добре ли си?
Започнах да кашлям.
Лина: Мххмх нищо ми.......няма.
Тео: Хайде да излезнем. Ела.
Тео ми помогна да изляза.
След 2 часа
Лукас
След 20 мин. имам среща с Ана а аз още съм на леглото. Трябва да се оправям.
Е вече съм готов. Излизам. Разбрахме се с Ана да се срещнем в парка. Отидох и тя говореше с някой по телефона.
Лукас: Хей здравей.
Тя набързо затвори телефона.
Ана: Лукассс здравей. -каза и ме прегърна.
Лукас: Е как е?
Ана: Всъщност зле.
Лукас: Какво има?
Ана: Трябва да замина обратно за Италия.
Лукас: Как така? Но нали ве.....
Ана: Само за седмица две. Най много.
Лукас: Ама каква е причината?
Ана: Нашите щели да се развеждат. На мама и е много зле. И така.
Лукас: Разбирам. А кога ще заминеш?
Ана: В 4:00 сутринта ми е самолета.
Лукас: Амм добре.-казах малко тъжно. Все пак няма да я има за 2 седмици. Гушнах я както и тя мен.
Джак
Още не съм на себе си. Вчера беше направо супер. Лина наистина я е грижа за мен както и останалите. Днеска сме последният ден от ваканцията тъй че ще излизаме с Кейт. Тя е толкова сладка. Много си я обичам.
1 ден по късно...
Лина
Е супер пак се успах и в момента закъснявам. Е вече свикнах. Но днеска съм сама. Казах на Тео ако се успя да не ме чака. И така той сигурно вече е в час.
Най накрая пристигнах. Влязох вътре в стаята по Химия и се извиних че съм закъсняла.
Госпожата: Така госпожице.  Този път вашето извинение какво ще бъде.
Лина: Ами аз пак се успах както винаги. Съжалявам.
Госпожата: Е сядай. Обаче това няма да остане така. Ще си наказана.
Лина: Ноо. Този път....
Госпожата: Без възражения.
Лина: Извинете.-казах нацупено и си седнах при Тео.
Часа си минаваше така скучно както винаги. И изведнъж се почука на вратата. Вътре влезна едно момче. Той беше с тъмно руса коса и със тъмно сини очи. Беше малко по висок от мен.
???: Това ли е стаята по Химия.
Госпожата: Да. А ти сигурно си новият ученик.
???: Да аз съм Даниел.
Госпожата: Е добре Даниел. След часа може да се запознаеш със съучениците си. И повече недей да закъсняваш. Но ако го правиш ще си наказан.
Той кимна леко и седна на третият чин до прозореца.
Часа най накрая свърши. Е почти има още само 2 минути.
Госпожата: Даниел понеже не познаваш още училището някой от класа ще е освободен от часовете както и ти за да те разведе тук.
Даниел: Добре. Но аз не познавам още никой.
Госпожата ме погледна и в същият 
момент каза.
Госпожата: Лина.
Лина: Даа.
Госпожата: Ти си отговорна по тази тема. Ти ще разведеш Даниел. И искам да му обясниш особенно темата със закъсненията.-охххх  ама нарочно ли го прави. Тази учителка ме е нарочила съвсем.
Лина: Но аз не искам.
Госпожата: Не те питам дали искаш или не искаш.
Аз кимнах и излезнах от стаята заедно с Даниел.
Лина: Е не се запознахне аз съм Лина.
Дани: А аз съм Даниел. Ама накратко Дани.
Лина: Е приятно ми е.
Дани: На мен също. Защо учителката се държи така?
Лина: Ами по принцип все закъснявам. И вече ме е нарочила.
Дани: Значи си и разсеяна.
Лина: Всъщност доста. Явно и ти щом закъсня първият ден още и то повече от мен. Това си е рекорд.
Дани: Всъщоност не съм нито разсеян нито закъснявам. Просто незнаех къде се намира Химията..
Лина: Аха добре.
Започнахме да си говори. Показвах му всяко място от училището и така си мина времето.

Лина: Е това е всичко.
Дани: Е благодаря че ме разведе. Вече сме приятели нали?
Лина: Естествено. Ние с теб сме пълни противоположности ноо.
И в един глас казахме  "Противоположностите се привличат"
И започнахме да се хилим. Наистина с него сме много различни.
Дани: Е ти откога си в това училище?
Лина: От тази година.
Дани: Не ти личи. Тоест все едно че още от малка си си тука.
Лина: Ами аз се сприятелих с всички. Вече си имам гадже. Най добрият ми приятел също се премести тука заради мен.
Дани: Разбирам. А гаджето ти кой е?
Лина: Тео.
Дани: Тео?
Лина: Момчето което седеше до мен. Всъщност в началото много се дразнехме ама сега се разбираме доста.
Дани: Да. Винаги е така. От който се дразниш най много всъщност го харесваш този човек.
Лина: Може да се каже.
Ние си говорихме така докато вървим по коридора. Изведнъж както винаги се спънах ноо.....