Истинската ми всъщност

Сватбата

Качих се горе в една от стаите и отворих плика.Имаше лист с надпис:
Е Лина май не приемаш на серизно обаче така или иначе ще разбереш за всичко скоро.....
Я стига какво е това. Някой иска да се базика с мен обаче прекалява но чак и в Италия да ми го пращат. Докато мислех дойде Лукас.
Лукас: Лина какво стана. Защо си тук.
Лина: Ааа нищо. Ей сега идвам..
Лукас: Ти добре ли си?
Лина: Да защо да не съм?
Лукас: Малко ми изглеждаш ядосана но както кажеш.
Лина: Не за какво да съм ядосана? Не съм естествено.
Лукас: Добрее. Може ли да те питам нещо.-каза и се зачерви.
Лина: Да естествено. Слушам те. Щом се зачерви значи е важно.
Лукас: Ами само да те питам Ана има ли си гадже?-каза а аз го гледах учудено.
Лина: Нннее няма.-казах леко заеквайки.-Защо питаш?
Лукас: Амии сега супер страното мо е да ти го кажа но мисля че е сладка.-каза и се зачерви повече.
Лина: Но това е супер че я харесваш.
Лукас: Чакай не съм казал точно това.
Лина: Да бе не си!...
Лукас: Добре де малко.
За да се пошегувам казах.
Лина: Лукас....-и го погледнах тъжно.-Как можа да ми го причиниш. Да харесваш най добрата ми приятелка докато си ми гадже.-казах и започнах да се хиля.
Лукас: Така ли е ще видиш ти.-и започна да ме  гъделичка. Пък аз имам страшен гъдел.
Тео
Върнах се от лекаря и още ще съм с гипс 2 седмици. Просто няма на къде повече. По добре да.......и мислите ми бяха прекъснати от звънеца. Отворих и беше Мира.
Мира: Здравей миличък.-каза и ме гушна.
Тео: Хей здравей. Нали щеше да идваш утре.?
Мира: Да обаче си свърших работата и реших да намина да ти помогна за багажа.
Тео: Всъщност добре си направила. Наистина ми трябва помощ.
Мира: Е супер. Хайде да ти помогна.
Тео: Е добре....-казах и се качихме в моята стая.
Мира се огледа наоколо и изведнъж отвори завесата.
Мира: Тео това да не е стаята на оная Лина ли беше каква беше.
Ядосах се леко но се сдържах.
Тео: Да Мира Лина се казва. И да това е нейната стая.
Мира: Охх ама естествено сигурно като е видяла че твоята стая е отсреща се е наместила в тази стая тук.
Тео: Мираа.-повиших леко тон.
Мира: Добре де хайде да ти оправим багажа.
Каза тя и си сложих дрехите в куфара. Изведнъж тя взе и няколко костюма.
Тео: Защо взимаш и тях?-питах учудено.
Мира: Защото ще ти трябват все пак няма как да си облечен така на сватба.
Тео: Каква сватба?
Мира: Майка ми се жени там за един италианец. И за това ще ходим в Италия след 2 дена. И аз те поканих да си ми кавалер.
Тео: Ааа разбирам.-казах и после продължихме с багажа.
След 2 часа Мира си тръгна и аз си легнах на леглото и мислех. Какво съвпадение само и другите са там но сигурно са в друг град.
След 2 дена
Лина
Събудих се от супер дразнещата ми аларма обаче даже и тя няма как да е по дразнеща от днешният ден. Охх както и да е станах и отидох в банята да си взема душ и да си измия зъбите. След около 30мин. бях готова. Тъкмо се замислих как ли ще е бъдещатата съпруга на баща ми и с гръм и трясък в стаята ми влезна Кейт.
Кейт:Лина много сме зле.
Лина: Така Кейт защо да сме зле.?-казах спокойно докато си сресвам мократа коса.
Кейт: Ами сватбата е в 12:00 а сега е  10:30. Не сме готови още.
Лина: Спокойно ще се оправим. А сега отиди и ти да си вземеш душ, облечи се и ела да си оправим косите.
Кейт: Е добре тръгвам. А ти какво ще сложиш.
Лина: Ами там взех една рокля като идваме сигурно нея не ми пука особенно знаеш !...
Кейт: Да права си хайде аз тръгвам. Обаче може ли да те помоля нещо.
Лина: Разбира се... Слушам те.
Кейт: Свързано е с Джак. Все не говори за това с заминаването нали се сещаш. Не разбирам какво му има.
Лина: Спокойно ще говоря с него.-казах и прегърнах приятелката  си и тя тръгна към своята стая.
Сушах си косата и размишлявах пак за баща ми. Все пак почти най важния човек в Рим ще се жени. И се чукна на вратата.
Лина: Влеззз.-извиках и влезна Лукас.
Лукас: Лина защо не си готова още?-питаше ме учудено.
Лина: А трябваше ли точно сега да съм готова.-му отговорих докато си гледах роклята.
Лукас: Би трябвало имаш 45мин.
Лина: Ами добре. Ей сега ще се оправя.-обърнах се и видях че Лукас е готов.-Аа супер изглеждаш.
Лукас: Мерси. Да се надяваме и ти също. Тоест да ти остане време.
Лина: Да разбрахте. А сега моля те излез. Трябва да се обличам.-казах а Лукас излезна аз си сложих роклята оправих си косата и тя беше на къдрици които се спускаха до кръста ми.
След 30 мин.
Слезнах долу и всички ахнаха. Но я стига не се изконтих много. Поне мисля.
Роклята ми беше такава: