Истинската ми всъщност

My boyfriend❤❤❤

Моника: Ние решихме да заминем за Италия.
Мира: Моля?
Лина: Моля?- казахме едновременно.
Б: Ами да това е налето решение.
Лина: Аз оставам.
Мира: Аз също.-каза и ние се погледнахме. Един път да сме на едно и също мнение.
Те започнаха да се смеят.
Моника: Но деца ние не казахме че и вие идвате.
Лина: Как така?
Б: Ние с Моника ще заминем. А вие с Мира оставете тук. Просто ние имаме доста работа.
Мира: Но мамо ние заедно ли ше живеем. Тоест аз и Лина.
Моника: Да. Така ще е. Иначе няма да ви оставим.
Лина: Е добре. А кога ще заминете.?
Б: Полетът ни е след час..
Лина: Е добре. А сега аз тръгвам че закъсняваме.
Мира: И аз излизам. Чао.
Ние вече бяхме извън къщата. Обаче абсурд да вървя със милата ми "сестра".
Преди да излезна забелязах че на масата ни в двора има отново от черноте кутийки. Ще видя. Обаче вече знам какво ще пише. Пак някаква глупост. Само да разбера кой се базика с мен. Лошо му се пише просто. Отворих черната кутийка и прочетох.
Здравей отново Лина. Този път ще бъда по ясен. Ако искаш да научиш всичко. По точно за себе си ще ти се преобърне целият живот. И недей да мислиш че медальонът ти е късметлийски.
Я стига какви глупости са тези. Е досега не ми пукаше но вече край. Ще разбера за цялата тъпа истина.

В училище
Така вече съм в училище и имам първи час математика. Просто превъзходно. Всъщност си разбирам задачите обаче мразя математиката като цяло.
Влязох в класната стая и забелязах че Тео го няма. И отидох при Кейт.
Лина: Добро утро.-казах сънено.
Кейт: Хей добро утро.-каза усмихнато. Не разбирам на това момиче сутринта не му ли се спи.
Лина: Много си весела Кейт.
Кейт: Даа. Познай защо?
Лина: Амии да се надяваме че учителакта ще отсъства.-казах като я гледах с полу-затворени очи.
Кейт: Иска ти се само. Свързано е с моето гадже и с твоят най добър приятел.
Лина: Значи заради Джак си толкова весела.
Кейт: Ама той не ти ли каза?
Лина: Кое?
Кейт: Ами той утре пристига.
Лина: Сериозно?-казах и наистина вече ме събуди новината за Джак.
Кейт: Даа утре сутринта ще е тук.
Лина: Много се радвам.- казах и я прегърнах.
Часовете си минаха а Тео и така ли не дойде и за това щях да питам Лукас.
Лина: Хей приятел към вкъщи ли си  ?
Лукас: Да. Ако искаш да вървим заедно.
Лина: Да. Хайде. Между другото къде е Тео.
Лукас: Аа ясно.-каза и се хилеше.
Лина: Лукас. Не ме ядосвай.
Лукас: Добре де. Всъщност не е болен обаче и аз незнам къде е.
Лина: Аммм добре. А да те питам друго.
Лукас: Слушамммм.-каза оправяйки русата си коса.
Лина: Амм свързнао е с Ана. Какво стана харесваш ли още?
Лукас: Всъщност да. Безтуй си пишем откакто се върнахме.
Лина: Наистина? Е ще ви убия. Как не ми е казал нито единия нито другия.-казах и се изсмях.
Лукас: Оххх забавно.
Лина: Дааа. Ти си падаш много по Ана.
Лукас: Хейй. Не казах така. Казах пе я харесвам ама пак пък много.
Лина: Не е вярно.-казах и му разроших косата. След което ме гонеше до вкъщи.
Прибрах се и явно Мира я няма. Слава богу. Качих се горе да се преоблека. Като си вързах и косата на кокче реших да уча малко и да си напиша домашните. Тъкмо седнах и забелязах че има бележка.
Ако искаш да ме видиш ти до 18:00 да си готова ти.
Чакай малко какво? Аа Тео естествено но защо ми пише бележки. И чакай малко къде ще ходя?
След няколко часа прекарвани в учене видях че е 16:30. Е имам още час и половина. Слезнах долу да видя дали има нещо за ядене. Отворих хладилника и имаше малка торта върху която имаше пак бележка: Очевидно се чудиш къде съм. Е ще рабереш като другата стъпка откриеш. А сега се наслади като тортата си изядеш.
Охх тоя Тео какво пак е намислил. И колко бележки има. Е поне да изям тортаа.
Вече похапнах и се качих да се преоблека. Отворих шкафа и познайте. Е да пак бележка: Бързо се подготви мкньонче и излез отвън.
Е да прав е. Вече имам само 45мин. Но аз не съм от тези които се моткат много е поне мисля. Вече съм готов аи съм с това: