Истинската ми всъщност

Сега и учител!

В училище
Дара: Ник...-провиках се когато го видях в двора на училището.
Ник: Хей.-поздрави ме той когато вече бях при него.
Дара: Е как е?-попитах го и го гушнах.
Ник: Ами добре. Чакай ти да не си плакала?
Дара: Не.-излъгах го. Естествено че ще разбере. Очите са ми подути още от вчера.
Ник: Сигурна ли си?
Дара: Всъщност малко. Обаче не е важно. Наистина.
Луи: Дара.-чух гласа на моя брат който идваше към нас.
Дара: Какво има?
Луи: Исках да ти кажа че аз говорих с госпожата за да ни пусне по рано.
Дара: Супер.
Ник: Здравей.-каза той и се усмихна.
Луи: Да здравей.-отговори той.
Дара: Къде е Бела?
Луи: Мисля че е вътре.
Ник: Е ще излизаме ли след училище?
Луи: Не с Дара имаме работа.-както винаги загрижения ми брат отговори вместо мен.
Дара: Ами Луи ако не си забелязал и аз имам уста нали? Мога да отговоря.-казах на Луи и се обърнах към своето гадже.- Не няма да стане днеска. Но ако си свърша работата ще ти звънна.
Ник: Добре. Е аз ще влизам.-каза и ме целуна по бузата.
Луи: Трябва ли постоянно да сте заедно?
Дара: Моля?
Луи: Охх забрави.
Дара: На теб пък какво ти става? Вчера Остин сега и ти. Аз питам ли те защо сте постоянно с Бела? Хмм? Не, нали?
Луи: Добре обаче сама каза че нашите са те предупредили заради майка му. Само искам да внимаваш.
Дара: Не просто не ви разбирам. Вчера ме подкрепяше а сега говориш като другите.
Луи: Оххх извинявай. Ела тук.-каза и ме прегърна.
Дара: Винаги ли ще си толкова досаден?
Луи: Според теб?
Дара: Да винаги.
Луи: А сега те оставям. Ще отида при Остин.-каза и го посочи. Той беше седнал на пейките.
Само се намръщих защото..... Ох заради вчерашния спор.

Луи
Луи: Здравей.-поздравих го аз.
Остин: Хей.
Луи: Даже като споменавам нещо против гаджето и започва да се дразни.
Остин: Да. Идеално го разбрах.
Той ми разказа защо са се скарали. Разбрах че той харесва сетра ми. Ами прав е всъщност. Ако и каже със сигурност Дара ще го възприеме зле защото за нея Остин е като брат. Всъщност аз Дара, Остин и Бела пораснахме заедно и все сме били много близки. Обаче аз като споделих на Бела тя го възприе добре защото и тя ме харесваше. Не разбрах много и за проблема на нашите с новата директорка по точно с майката на Ник но сигурно ще разбера някога.
Остин: Хей тук ли си?-изведнъж се осъзнах.
Луи: Опа. Унесох се. Замислих се за Дара.
Остин: Ясно. Охх трудно ми е да съм скаран с моята принцеса. Особенно да я гледам с гаджето и.
Луи: Ааа и да знаеш аз и Дара ще изпуснем последните часове и ще отидем у вас.
Остин: За партито ли?
Луи: Да. Решихме да направим същото парти като за 17 рожден на мама.
Остин: Това ще е яко.
Луи: Да. Ама трябва да побързаме.
Остин: Даа.

След 2 часа
Бела: Как ще ги сдобрим?-попита ме тя.
Луи: Ще трябва да измислим нещо.
Бела: Със сигурност. Ами може ти да извикаш Остин а аз Дара и заедно ще трябва да оправим всичко за партито.
Луи: Незнам но може.
Бела: Ще го мислим после. А сега да влизаме в час.
Луи: Хайде.

Ние се запътихме към класната стая.

Дара
Йейй в момента сме в час по Химия. Толкова обичам този предмет че ми се иска в момента да се метна от някъде защото връщат последните ни тестове. Толкова зле мина.
Г: Дара.-посочи ме госпожата.- Искам след часа да поговорим.
Дара: Да. Разбира се.
Госпожата започна да раздава тестовете и най накрая даде и моя.
Оххх имам сигурно най слабата оценка за цялата ми година.
Ник: Ее?
Дара: Охх пак прецаках нещата.-казах и показах теста си.
Ник: Явно не те бива много по Химия.
Дара: То е ясно че не ми върви.

След часа всички излезнаха и останах само аз.
Г: Седни.-каза и ми посочи чина пред нейното бюро. Аз седнах и казах.
Дара: Госпожо знам че имам лоша оценка обаче...
Г: Ами виж може да направим така.
Понеже наистина Химията не ти върви може някой от по големоте ученици да ти помогне.
Дара: Ами незнам.
Г: Например Остин нали сте много близки приятели. А и на него му върви Химията.
Дара: Остин ли???