Истинската ми всъщност

Спечелих и враг

Прибрах се и се пльоснах на леглото. Изморих се много днеска. И съм гладна. Амии яде ми се пица. Даа ще си поръчам пица.
След направената поръчка реших че може след като си направя домашните мога да изляза навън и да се поразходя.
След около 15 минути пицата ми дойде. Пуснах си филма и почнах да ям.

След 2 часа
Оххх стига толкова учене. Ще изляза малко навън.
Оправих се набързо и излезнах. Сетих се къде ще отида. Ами да ще отида там на водопада при дървената къщичка. Както винаги и това е мястото на мама и татко. Както и да е. Само да не сбъркам пътя че съм ходила там като малка.
Тръгнах и вървях около 15 минути и стигнах. Добре че не обърках пътя. Не може да бъде! Защо всичко е с краката на горе. Цялата къщичка е станала на нищо. Но кой е влизал тук? Все пак наистина мина много време откакто нашите живеят в Лондон ама някой е влизал тук. И е направил цялата тази бъркотия.

Е след като оправих горе долу дървената къщичка се запътих отново към вкъщи. Прибрах се и ми звънна Остин по видео чат. Дара: Здравей.
Остин: Здравей принцесо.
Дара: Е липсвам ли ви?
Остин: Ти как мислиш?
Дара: Да липсвам ви.-казах и се изсмях.
Остин: Е как мина първия ти ден?
Дара: Добре. Даже вече имам приятелка Ашли.
Остин: Супер.
Дара: Обаче има един Крис който е супер странния.
Остин: Еее има и такива хора.
Дара: Даа.
След няколко часа разговор затворихме. Тъкмо се запътих нагоре се звънна на звънеца. Отидох и след като отворих пред мен стоеше Ашли.
Дара: Ашли?
Ашли: Здравей. Реших да намина защото бях наблизо. И ако имаш нужда от нещо да ти помогна.
Дара: Супер си направила. Хайде влез.
Ашли: Добре.-казвайки тя влезе вътре.-Еее как си?
Дара: Добре. Преди час-два се прибрах и после говорих с най добрия ми приятел.
Ашли: Супер.
Дара: Да.
Докато говорих някой и звънна и тя отиде да говори по телефона след като се върна беше доста щастлива.
Дара: Какво ти има?
Ашли: Ами знам че не се познаваме много но сигурно би ми се доверила и би дошла на парти.
Дара: Парти?
Тя кимна.
Дара: Незнам. Просто днеска ми беше....
Ашли: Хайде де. Ще е забвано. Много забавно.
Дара: Оххх добре.
Ашли: Супер. Знам че не познаваш почти никой но ще има и хора от класа.
Дара: Ее да се приготвим.
Качихме се горе за да се оправим. Избрах си бяла рокля която не беше кой знае какво. Ашли си отиде у тях за да се оправи и каза че след час ще е тук.
А аз започнах да се оправям. Тя е права защо се съгласих при положение че не познам никого оттука. Но нали все някога ще ги опозная.