Истинската ми всъщност

Историята на медальона

*Преди 12 години*
М.(майката на Тео)
М: Тео хайде идвай миличък.
Тео: Добре мамо идвам.
М: Ще закъснееш за собственият си рожден ден.
Тео: Е готов съм.
М: Изглеждаш страхотно Тео.
Тео: Благодаря ти все пак ставам на 5. Мамо може ли да те питам нещо?
М: Разбира се.
Тео: Ами за твоя медальон. Вече не го носиш. Къде е?
М: Амии аз го свалих за да не го изгубя. Този медальон е твърде специален за мен.
Тео: И защо?
М: Добре ще ти обясня щом вече ставаш и на 5 миличък.
Тео: Слушам те мамо.
М: Така аз като бях малка този медальон ми го подариха кръсниците ми. Този медальон има специална дарба. По принцип носи огромен късмет. И затова като го подариш на някого този човек ако те обича истински не би си го свалял.
Тео: Разбирам мамо. А ти на кой ще го подариш после?
М: Мисля на теб да ти го дам. А ти после сам като го подариш на някакво момиче може да разбереш дали те обича истински.
Тео: Добре но защо на момиче?
М: Предполагам само.
Тео: Добреее.......Мамо и последно нещо ше те питам. Татко защо все още не се е върнал?
М: Виж миличък . Трудно ми е да ти го кажа но той вече няма да идва.
Тео: Как така?
М: Просто с него не се разбираме вече много. Нали разбираш.
Тео: Е даа.

*Касандра(името на майкат на Тео*
Незнам защо излъгах Тео за медальона. Обаче още е малък да разбере че баща му който ми е подарил медальона още като сме били деца че ми го открадна като си тръгва. Този медальон се подарява само на човек който обичаш истински. Е явно не ме е обичал наистина.
*След 10 години*
Тео
Въря си към училище и изведнъж видях някой който ми беше много познат. Но това да не би да е .......баща ми. Какво търси тука. Чакай малко коя е тази до него. Охх не ми пука. Тръгнах отново но забелязах че жената до него носи медальона на майка ми която ми каза че си го е загубила. Запопнах да ги следя и те стигнах до някакво кафене. Жената стана и отиде до тоалетната явно. Реших да отида също. Беше трудно да влезна в дамската тоалетна но успях без никой да ме види. Жената си остави чантата и за мой късмет свали медальона и го остави на плода на мквката. Тя влезе в тоалетната а аз взех медальона. Не извърших кражба все пак това си е на майка ми....
Отидох вкъщи и видях майка ми че е в хола и само и подадох медальона а тя се шашна.
Касандра:Но Тео къде го намери?
Тео: Виж мамо ще ти обясня всичко ...-казах и обясних всичкото което се е случило.
Касандра: Тео мисля че е вреюе да го всемеш този медальон. Щом си го спасил значи е твой.
Тео: Ами добре мамо.

И така вече медальона си е мой. Дано да срещна момиче което ше го заслужи........

______________________________________

Тази част е малко скучна но.... Другата ще е малко по интересна......