Истинската ми всъщност

Нямам никакво време

Но се блъснах познайте в кой? Всъщност хем се спънах и като паднах се блъснах. Охх както и да е. А да блъснах се в гаджето ми.
Тео: Миньонче пак не внимаваш къде ходиш.
Лина: Теоо. Не че не внимавам. Просто се подхлъзнах и така.-казах едва едва докато се изправях.
Тео подаде ръка към Даниел.
Тео: Здравей. Аз съм Тео.
Дани: Да а аз съм Даниел.
Лина: Накратко Дани.
Тео: Аха добре. Е как мина деня ви.
Дани: Ами супер. Лина ме разведе и си поговорихме и така.
Лина: Да беше супер.
Тео: Добре. Лина може ли за малко.-каза той и ме придърпа.
Лина: Да. Какво има?
Тео: А нищо. Щях да ти кажа нещо.
Лина: Добре. Какво има?
Тео: Ами искаш ли скед часовете да отидем на дървената къщичка.
Лина: Ами става.
Тео: Е добре. Безтуй имаме още един час. И след това ще вървим.
Лина: Да. Но сега трябва да отида за малко при класната.-казах. След което го целунах по бузата и тръгнах.
Тео
Е супер. След часовете ще излизаме с Лина. Поне днеска не е наказана. Винаги я наказваха след часовете но този път не. Е пак горе долу беше нещо като наказана. А този Даниел ми е малко странен. Не че критикувам хората преди да ги опозная но точно той ми е странен.
Докато си цъках на телефона Лина се появи с госпожата. Тя седна до мен.
Тео: Какво стана. Много си намръщена.
Лина: Ами нищо важно но няма да можем да излизаме след часовете.
Тео: Но защо? Нали се разбрахме.
Лина: Виж просто.....-и тя беше прекъсната от учителката.
Госпожата (Г.)
Г: Лина,  Тео явно имате интересен разговор че да ми пропилявате и часа.
Лина: Не госпожо. Ние
Тео: Да аз я попитах нещо за
Лина: Да точно. Той ме питаше за урока.
Учителката ни погледна колкото се може по гадно и продължи с урока. С Лина не обелихме и думичка по време на часа.
Г: Е добре деца. Това е всичко. Лина както се разбрахме нали?
Лина само кимна и всички започнаха да излизат.
Тео: Лина. Какво става?
Лина: Трябва да помагам на Даниел. Нали знаеш да му обяснявам за уроците и т.н
Тео: Е добре но защо ти?
Лина: Охх незнам. Ще вървя.
Тео: Добре. Чао миньонче.-каза той и ме целуна.
Лина: Чао.-каза тя нацупено и тръгна.
Лина
Охх стига де. Класната пак на мен ми нареди буквално. Е поне Дани не е зле. Тоест поне не е досаден и така. А супер ето го.
Лина: Хей Дани. Госпожата ме помоли да ти помагам.
Дани: Да знам. И мен ме предупреди.
Лина: Ами добре. А сега какво правим.
Дани: Отиваме у нас. За да ми помагаш.
Лина: Е да вървим.-казах аз и ние тръгнахме.
Вече пристигнахме и Еха. Къщата му е страхотна.
Дани: Хайде Лина влизайй.-каза той а аз се усетих че съм се забляла пак. Твърде много се разсейвам.
Лина: Аа да. Идвам.-казах и изтичах слес Даниел.
Ние влязохме и отидохме в неговата стая. Седнахме на бюрото му и започнахме да учим.
Лина: Е добре. С кое да почнем.
Дани: Нека с Химията.
Лина: Сериозно. Не че не разбирам. Даже съм добра. Ама заради учителката намразих предмета.
Дани: Ами разбирам те. Обаче наистина нищо не разбирам. Хем аз съм добър ученик. Бързо схващам. Ама ако ти си гадна учителка
Лина: Хахха смешно. Е ще видим колко ще разбираш.
Даниел
Вече минаха няколко часа а ние с Лина още учим. Тя ми обяснява и аз горе долу схващам. Лина е много мила откакто се запознахме. Ама с нея наистина сме пълни противоположности. Тя е много разсеяна а аз точно обратното винаги съм точен. И да тя се разсейва. Както в момента явно защото пак си блее.
Дани: Линаа. Линаа тук ли си изобщо?
Лина: Хмхм . Какво ?
Дани: Да да викам ти дали си на Земята.
Лина: Охх извинявай пак се поразсеях. А ти разбрали нещо?
Дани: Схванах. Някак си.
Лина: Е ще видим.
Дани: Гладна ли си? Защото аз съм.
Лина: Малко.
Дани: Е ще поръчам пица. А тя ще дойде докато ние малко си почиваме.
Лина: Става. Между другото къде е тоалетната.
Дани: Като излезнеш в коридора втората врата.
Лина: Добре. Ей сега идвам.
Лина излезна от стаята а аз се замислих. Защо си мисля. Ама само мисля че е сладка. Тоест това не е  нещо което е забранено нали да я харесвам но тя си има гадже. И така нататък. Охх пак започнах. Докато съм се рязсеял и аз като Лина тя е дошла и даже е започнала да ми вика.
Лина: Дааниии. Ехооо.
Дани: Ама това твоето е май заразяващо. Че даже и мен ме разсея.
Лина: Охххх. Не е така. Обаче да знаеш няма да мога да остана за пицата. Хем нали вече свършихме с Химията. И ще тръгвам вече.
Дани: Ами добре. Ще се видим утре.-казах и я изпратих. И си легнах за да си почина.
Лина
Охх изморих се днеска доста. Е поне ми беше приятно някак си да уча някой на нещо което аз знам. А сега трябва да отида да видя Джак че напоследък много го пренебрегвам. Ама съвсем забравих и за Тео. Оооххх и Ана си замина и Лукас също има нужда от приятелска подкрепа. Просто незнам. Имам най малкото време на света. Е добре вече реших ще отида да видя Тео. След което сигурно ще срещна и Лукас и ще си поговорим. И най накрая мисля да отида у Джак. Ще остана сигурно у него.
Вече съм пред къщата на Тео. И Тео ми отвори. Аз веднага го прегърнах.
Тео: Миньончее. Къде остана?
Лина: Охх извинявай че не дойдох по рано. Просто му помагах по Химия.
Тео: Много ли се измори?
Лина: Мхмхм. Всъщност живее малко далеч и не можах да си хвана и такси. И в момента умирам.
Тео: Ееее. Ела тогава.-каза той и ме хвана като някакво бебе и влезнахме вътре.
Лина: Може вече да ме пуснеш.
Тео: Щом казваш.-каза той и най нахално ме метна на дивана.
Лина: В момента би трябвало да си мъртъв ама ме мързи.
Тео: Щом казваш.-каза той докато седна до мен.
Лина: Лукас къде е?
Тео: Горе. Защо?
Лина: Ами откога не сме си говорили. Хем мисля че Ана му липсва. Защото трябваше за 2 седмици да се върне ама ще остане малко в Италия за около месец.
Тео: Ако искаш се качи горе.
Лина: Да най добре. След малко идвам.
Качих се при Лукас и почуках на вратата.Само се чу едно " да" и аз влезнах.
Лина: Приятеллл.
Лукас: Линаа. Ела влез.
Лина: Как си ?
Лукас: Добре. Ами ти?
Лина: Ее супер. Преди си говорихме повече. Ама вече не. Какво ни става.
Лукас: Нали? Ааа ама да не забравим факта ти преди ми беше гадже.
Лина: Ааа да. Извинявай за момент забравих.
Ние така си говорихме около половин час и реших да слезна при Тео.
Лина: Тео. Тук съм.
Тео: Принцесоо. Хайде идвай.
Лина: Да ама ще вървя. Защото тази вечер ще оставам при Джак.
Тео: Добре. Хайде ще те изпратя.
Той ме изпрати до външната врата. Аз го прегърнах доста силно и го целунах и тръгнах към Джак но първо си взех дрехи.

Пристигнах и звънах на звънеца.
Джак ми отвори вратата.
Лина: Здравей.-казах и си го гушнах.
Джак: Принцесоо. Ти имаше ли време за мен.
Лина: Не почвай и ти. Моля те.
Джак: Но защо?
Започнах да обяснявам как е минало денят ми и така. После почнахме да гледаме филм и извенъж усетих че медальона ми го няма.
Лина: Неее.
Джак: Какво има?
Лина: Медальонааа. Охх не мога да повярвам.
Джак: Помниш ли къде го остави ?
Лина: Амиии. Всъщност...-помислих си малко.-Ама естествено. Джак аз тръгвам.-казах и излязох с гръм и трясък от къщата.