Истинската ми всъщност

Ама какво става?

Лина
Ние отворихме и видяхме че пред нас бяха Лукас и Бри. Те ни изгледаха странно  след което казаха.
Лукас: Добро утро.
Лина: Да добро утро. Е как е?
Бри: Амм добре. Колкото мога да издържам Лукас.-каза тя с усмивка.
Тео: Забава. Лукас какво пак направи да я дразниш.
Лукас: Амм нищо.
Лина: Е добре. Щом казваш.-казах и всички се изсмяхме.
Бри: А вие?
Лина: Ние? Амм добре.
Тео: Добре.-каза хилейки се. -Първо в този студ ме накара да ходим в парка а после да си счупи и крака моето миньонче.
Лина: Твоето миньонче.-казах и му разроших косата.
Тео: Безтуй е разрошена.
Бри: Аз съм гладна.
Лукас: Всъщност и аз. Хайде да ядем.
Ние си направихме закуска. Е поне колкото можем  докато сме вързани.
Лина: Аамм Тео. Трябва да отидем у нас за да се оправя. И после можем да излезнем.
Тео: Добрее.
Ние вече бяхме у нас но естествено се отвързах. Все пак ще се обличам. Обаче трябва веднага да се оправям.
Облякох си това.

И се почука.
Лина: Влез.-казах а Тео влезна. И ми подаде въжето. И отново бях буквално завързана за него.
Тео: Какво е това?.-ми каза той докато взе листове от бюрото ми. А аз си ресах косата.

Охх не това го нарисувах аз. Е всъщност може да се каже че рисувам добре.
Тео: Ти ли го направи.
Лина: Да.-промърморих като се оглеждах още в огледалото което е до бюрото ми.
Тео: Яко рисуваш миньонче. Но тука си написала Т. L.-каза и ме погледна. Охх ама аз съм наистина много зле. Е ще се направя на ударена.
Лина: Да проблем ли има?-питах нарочно обаче усещах че вече бях червена цялата.
Тео: Не. Няма проблем. Обаче кои са Т и Л.-е добре сега се прави или наистина не разбра. Искам да му кажа че това Т е той обаче нееее.
Тео: Л си ти. Предполагам а Т да....
Лина: Не това е за една приятелка.-прекъснах го.-Просто тя харесва едно момче което и е приятел. И ме помоли да направя такава рисунка с техните букви..-довърших и си поех дълбоко дъх.
Тео: Чудно точно като на нашите букви. Та как се казат?-ама сериозно.
Лина: Те.... Ами те се казват Лори и....
Тео: Ииии...-усещах че ставам още по червена.
Лина:  Е забравих как се казва момчето.
Тео: Сигурна....-каза и се приближи докато ме гледаше с тъмно сините си очи.
Лина: Аммм.-промърморих но какво ми става. Не мога да говоря. Аз да не говоря. Просто това е чудо. Сърцето ме бие толкова силно че чак ме е страх да чуе.
Тео: Щом казваш миньонче.-каза и се отдели като се изправи.
Лина: Амм аз съм ОК. Нека да излизаме.
Тео: Да добре.-каза и се хилеше.
Я стига нарочно го прави. За да ме ядоса. Дали разбра  нещо. А иначе защо за малко да ме целуне. Няма да мисля вече.
След около 3 часа
Ние се прибрахме. Отидохме у Тео.
Тео: Е миньонче гладна ли си ?
Лина: Не изобщо.
Тео: Добре. Ела да ти кажа нещо.
Лина: Къде да дойда аз буквално съм залепена за теб.
Тео: Да само за още 1 час.
Лина: Само толкова?
Тео: Да вече е 18:00.
Лина: Е добре какво.-го питах докато се настанявахме  на дивана.
Тео: Нали искаше да узнаеш за тайната.
Лина: Даа.-казах въодушевено.
Тео: Ами ще разбереш утре.
Лина: Утре?
Тео: Утре.-каза спокойно.
Лина: Добре защо не сега.
Тео: Изчакай миньонче.
Лина:Е ще изчакам. И не ми викай миньонче.-казах с лек ядосан поглед.
Тео: Ама си нисичка.
Лина: Ама пак ли?
Тео: Е ако искаш да си висока.
Лина: Какво?- докато казвах Тео ме прекъсна.
Тео: Качи се на дивана.
Лина: А не като се кача става лошо. Тоест или падам или..... Забрави.
Той само се изхили. Ние изгледахме филми и се звънна на вратата. Всички дойдоха. Поздравихме се и вече беше 18:58.
Лина: Последни 2 минути.
Тео: Е вече ще съм без миньончето.
Мира ни погледна страно и естествено ще ни дразни и пак помрънка.
Мира: Ахх вече и прякори си имат.
Лина: Да сестричке имаме. А теб какво те вълнува?-казах а всички ме гледаха странно.
Кейт: Аа вече е време  нека да се отвържем.
Ние се отвързахме и всички започнахме да си обикаляме и т.н. Явно на всички им липсваше свободата.
Макси: Лина повече не те слушаме.
Лина: Защо?
Бри: Защото наистина е било да виждаш някой 24 часа без да спираш.
Тео: Е само явно на мен ми е било приятно да дразня миньончето.
Лина: Млъкни Тео.
И така спорехме цяла вечер. Ние с Мира се прибрахме защото утре сме на училище. Реших да пиша на Джак.
Чата:
Лина: Джаккк. Здравей.
Джак: Принцесата се сети че  съм жив.
Лина: Я стига.
Джак: Е какво правиш?
Лина: Амм нищо вече не съм завързна за Тео.
Джак: Я пак?😂😂
Лина: А да имахме такова предизвикателство. И на мен ми се падна Тео. С въже бяхме завързани точно 24 часа
Джак: И как беше?
Лина: Добрееее. Е Джак леко нощ че утре съм на училище. Ама ще ти звънна.
Джак: Добрее. Леко нощ принцесо.

На сутринта станах от дразнещата ми аларма оправих се и си сложих черно дънки с широк розов половер. Слезнах за закуска и видях че Моника и баща ми са се върнали.
Лина: Добро утро.
Моника: Добро утро Лина.
В същият момент се появи и Мира.
Б: Деца седнете ще ви съобщим нещо.
Лина: Слушаме.
Моника: Ние решихме......