Истинската ми всъщност

Да впечатлиш още от първата седмица.

Поредния ден в училище. Поне днеска нямам много часове. Обаче трябва да го върна на онази Дарси. Няма да и се размине. При положение че не ме познава се забърка с мене. Как не я понасям.

А сега мисля че имам математика. Нека да вървя че ще закъснея.
Влезнах в стаята и седнах там където имаше място а именно до прозореца. Има още около 5 минути до началото а стаята вече е пълна. Забелязах че Крис влиза в стаята и седна при едно момче.
След скучния час се запътих отново към шкафчето си. Оставих учебноците и просто се огкеждах. Ашли дойде при мен заедно с едно друго момче.
Ашли: Хей Дара.-поздрави ме те.
Дара: Здравей.
Ашли: Какво ще правиш след часовете.
Дара: Незнам. Защо?
Ашли: Ами аз и Кай ще излизаме може да дойдеш с нас.-каза и посочи момчето до нея.
Дара: Незнам. Може.
Ашли: Ааа между другото това е Кай най добрия ми приятел а Кай това е Дара.
Кай: Да. Знам коя е.
Дара: И от къде? Чакай да позная заради онази Дарси нали?
Кай: Точно.
Ашли: Е добре ние тръгваме. Ако решиш да дойдеш...
Дара: Ще ти кажа.
Ашли: Добре.-казаха и тръгнаха.

Реших да излезна малко в двора и видях Крис. Запътих се към него.
Дара: Ъмм хей.
Крис: Хей?-каза но прозвуча повече като въпрос.
Дара: Щях да те питам нещо за...ъм за...
Крис: Кое?
Дара: Ами дали си имаш гадже?
Крис: И защо ме питаш?
Дара: Така ми дойде. Е ще ми кажеш ли?
Крис: Не.
Дара: И защо?
Ееее то аз знам че няма ама трябваше да измисля нещо за да равържа разговор.
Крис: Не тоест не нямам.
Дара: Ааа добре. Просто като каза не си мислех че казваш че няма да ми отговориш.
Крис: Да. Схванах.
Дара: Еее ти нали познаваш Дарси.
Крис: Даа.
Дара: Ами приятели ли сте? Или незнам нещо...
Крис: Да приятели сме. Защо?
Дара: Недей да питаш защо на всичко защото ме изнервяш. Питам за да опозная повече хора.
Крис: Да и онази с която се мразите искаш да я опознаеш.
Дара: Проблем ли е?
Крис: Предполагам не.
Дара: Добре тогава. Е да вървим че ще закъснеем.

След часовете най накрая се прибрах. Но не сама. И Крис е с мен. А причината е защото моя милост много си отвори устата в часа по История и за наказание трябваше да пиша есе от 1000 думи. А причината за това да го правим с Крис е защото той закъсня и той също не обича много да си държи устата затворена.
Дара: До тук сме.
Крис: Най накрая.
Дара: Я не преигрявай на близо сме.

Качихме се горе в моята стая и почнахме с писането. А тъпото е че трябва да го измислим двамата.
Дара: Нека направим така. Почвам аз и пиша няколко изречения а после продължаваш ти.
Крис: Добре. Но не разбирам защо пишем на ръка. По тъпо наказание не можаха да намерят.
Дара: Нали?

След малко писане решихме да си починем.
Дара: Отивам да направя шейковетр и се връщам.
Крис: Ясно.
Отидох набързо и се заех да направя шейковете. Аз си направих ягодов а той предпочете шоколадов.
Качих се горе и му подадох шейка.
Дара: Заповядай.
Крис: Мерси.
Дара: Защо си ми толкова странен.
Крис: Мисля че ти си странната не аз.
Дара: И какво ми е странното?
Крис: Щом не си разбрала досега няма и да разбереш.
Дара: Хаха смешно.
Той само се изсмя и отново изпи от шейка. Изведнъж му извибрира телефона и той погледна с оттекчение към екрана.
Дара: Защо се мръщиш?
Крис: Нищо. Просто ми досаждат.
Дара: И кой ти досажда?
Крис: Някой който много обичаш.
Дара: Дарси пък защо да ти досажда? Нали уж сте приятели?
Крис: Да ама не точно.
Дара: Ами може би причината да ти досажда е да си пада по теб.
Крис: Мислиш че не знам ли? Естествено че знам. Просто не обръщам огромно внимание. Ии не знам как да се оттърва от нея.
Дара: Кажи и че си падаш по друга.
Крис: То ако искаш и фалшиво гадже да си хвана?
Дара: Защо не. Поне ще те остави намира.
Крис: И да е така. Няма как да накарам някаква си да излиза с мен нарочно без тя да знае.
Дара: Ами ако това момиче нея понася също и иска да и го върне.
Крис: Казвай направо.
Дара: Ами знам че звучи тъпо ама ако искаш бих ти помогнала.
Крис: И защо?
Дара: Щом те харесва няма да и хареса да излизаш точно с мен.
Крис: Всъщност си права. Ее щом така приемам.
Дара: Супер.
Крис: Ее нека всички разберат че сме заедно. Хайде ела-каза и ме издърпа.-Ще се снимаме и ще го качим в Instagram.
Дара: Добре.
Крис: Не стой като робот а ме прегърни.
Дара: Да добре.-казах и усетих че почервенях.
Крис: Хайде ела.
Аз най накрая го прегърнах и се снимахме няколко пъти.

Крис: Иии готово.
Дара: Супер.
Крис: Сега вече да пишем.
Аз кимнах и отново продължихме с писането.

Следващия ден
Решихме да се срещнем с Крис пред училище. Тоест малко близо до училище.
Ии най накрая Крис се появи.
Дара: Добро утро.
Крис: Да добро утро.
Дара: Да вървим.
Крис: Хайде. Нали знаеш че трябва доста добре да се преструваме.
Дара: Да знам.
По останалия път не обелихме и дума просто вървяхме. Когато пристигнахме той ме издърпа повече към себе си и тръгнахме към сградата.
Дара: Виж само Дарси.
Крис: Откача.
Дара: Нека го направим по интересно.-казах и го прегърнах.
А погледа на Дарси не отпадаше от нас. След няколко минути тя дойде при нас.
Дарси: Здравей Крис.
Крис: Как е?
Дарси: Както обикновенно. Гледам че и при теб е различно от миналия път.
Крис: Оуу ами да.
Дара: Как си Дарси?-казах и се усмихнах фалшиво.
Дарси: Супер. Мисля че трябва да носиш повече синьо. Вчера много ти отиваше.
Дара: Нали? Крис смята че най много на мен ми отива този цвят. Нали Крис?-казах и го погледнах.
Крис: Да така е. Е аз ше вървя. До после.
Целуна ме по бузата и се отдалечи.
Дарси: Правиш го нарочно.
Дара: Кое?
Дарси: От седмица си тук пък вече излизаш с Крис.
Дара: И какъв е проблема. Ааа да. Сетих се. Проблема е там че аз още първата седмица впечатлих момчето което дори не те забелязва. Ее вече няма какво да се прави...