Истинската ми всъщност

Изненадващият прозорец

Отворих завесите и видях отсреща Тео на който стаята беше срещу моята и той имаше огромен прозорец като моя. Като ме видя и  той ми махна. Аз реших да взема лист и написах:  Това май е твоята стая. Той ми писа че е така също на лист. Това беше много яко. Да си пишем по такъв начин. Изведнъж му звънна телефона и той  излезна от стаятс и май тръгна на някъде.

*От името на Тео*
Мисля че е яко с Лина да сме в отсрещни стаи. Може да си пишем а и едновременно да се виждаме. Тъкмо щях да я питам дали да излезнем ми звънна телефона. Реших да излезна от стаята защото беше Мира. Реших да вдигна иначе нямаше да спри да звъни
Тео: Слушам те Мира.
Мира: Здравей миличък искаш ли да излезнем.
Тео: Ами незнам нещо не ми е много добре.-казах. Малко я  излигах, но не исках да се срещам с Мира. Незнам просто стана ми нещо откакто видях Лина.
Мира: Ами добре тогава. Ще се видим утре.- ми каза тв и затвори. Вурнах се в стаята и видях отсреща че Лина вече е заспала. Беше толкова сладка. Реших да си легна защото стана късно.

*на следващия ден*
(От името на Лукас)
Събудих се извърших си сутрешните процедури и тръгнах към стаята на Тео. Чукнах но без отговор ковто означава че спи още като пън.😂
Лукас: Тео ставай вече е 9:00 часа.- с тези думи малко го излъгах но иначе няма как да го събудя.
Слвд думите ми Тео толкова се стресна че сме закъсняли пе даже падна от леглото.
Тео:Какво? Защо? Как така сме закъсняли? Мислех пе съм си нагласил алармата.
Стана ми смешно и започнах да се хиля. А той погледна тела си и ми се ядоса. И изведнъж видяхме че отсреща Лина ни се смее като луда.
Тя взе някакви листове и тръгна да пише никаква идея  защо и какво пише но изчакахме да видим. Тя написа: Какво правите едва 6:30 е? След това Тео също взе листове и започна да пише. Той написа: Умният ми приятел реши да ме събуди като каза че 9:00.
И всички започнахме да се смеем.

*от името на Лина*
Тъкмо си спах и  алармата звънна. Лекичко станах и тъкмонщях да погледна към телефона си и видях през прозореца че Лукас се хили като луд а Тео е на пода и му викаше  за нещо. Те ме забелязаха и реших да им пиша.
Но вече закъснявах. Станах опрсвих се и раших да питам на Лукас и Тео дали мога да вървя с тях. Те се съгласиха и излезнах от вкъщощи а те ме чакаха.
Лукас: Добро утро Лина.
Тео: Е добро утро. Поне за вас да е добро пе за мен не беш много такова. -каза го със сарказъм и погледна към Лукас.
Аз отново почнах да се смея. Всъщност най много се разбирах с тях двамата. Вече втори ден а почти станахме като най добри приятели.
Лина:Добро утро момчета.-казах и тръгнахме по пътя ми звънна телефона и казах на момпетата да ме изчакат за малко. Те казах пе няма проблеми. Звънеши ми Джак. Реших да вдигна.
Джак:Здравей Лина. Как си принцесо.
Лина:Добре.  Ами ти?
Джак:Добре всъщност не много. Просто се скарахме с Миа.-ми каза той. А аз се замислих. Та те кога са станли гаджета та да започнат и да спорят.
Лина: Чакай малко какво стана я да ми разкажеш.-му казах аз но той трябваше да затваря защото влизаше в час. Рсзбрахме се довечера да си говорим

*при момчетата*
Лукас: Какво ти стана откакто Лина отиде да говори не избели и думичка?
Тео: Ами видях че на на Лина и звъни някакъв Джак.
Лукас: И какво от това?
Тео: Ами ако си има гадже?
Лукас:А теб защо те вълнува и да си има?
Тео Не не ше ме вълнува просто искам да я опозная.
След това дойде Лина и те тръгнаха към училище.
Изведнъж някой отзад дойде и гушна Лукас. А тя беше...................