Истинската ми всъщност

Моят избор

Лина: Амии всъщност аз не се чувствам много добре.- поизлъгах малко нооо.....
Джак: Значи няма да излизаме.
Тео: Чакай, чакай мисля че разбрах. Забрави че ще излизаме и обеща на Джак.
Лина: Не Тео. Виж аз наистина не ми е добре.
Джак: Добре но Тео е прав. Как така  обеща на един от двамата и забрави другия?
Лина: Вижте момчета аз наистина съжалявам. Джак не съм забравила че ще излизаме.
Тео: Супер. Значи забрави за гаджето си.-каза той и тръгна.
Лина: Тееееооо. Изчакай.
Тръгнах след него. Но както винаги няма да ме изслуша за да ме ядоса. Но този път е прав. Много съм зле как можах да забравя.
Лина: Стигаа дее. Теооо.
Реши да спре и се обърна към мен.
Лина: Съжалявам многоо. Наистина.-казах и го погледнах право в прекрасните му сини очи.
Тео: Не ми пука много.
Как можа да го каже. Аз наистина съжалявам за това.
Лина: Виж знам че съм твърде разсеяна но постоянно мисля за този разговор ииио....
Тео: Добре знам че не ти е лесно но забрави за налата среща ама не и за това че ше излизате с Джак.
Лина: Моля?
Тео: Амии да Лина. Ти сама си каза че забрави за мен. Което означава че Джак ти е по важен.
Лина: Как можа да го кажеш Тео. Той ми е като брат. Един път забравих че ще се видим и ти ми се сърдиш. Какви ги вършиш?
Тео: На теб изобщо пука ли ти за.......
Лина: За кое.
Тео: Зарежии.-каза и си тръгна.
Какви ги върши. Аз наистина съжалявам. Знам че съм виновна но чак пък толкова. Даже не мога да му се ядосвам защото го о ичам твърде много.
Тео
Незнам защо реагирах така. Но Лина постоянно се разсейва. Обаче наистина ми стана гадно че забрави за мен но не и за Джак. Знам че те са много близки но не искам да забрави че си има и гадже. Не трябваше да и викам. Сега съжалявам. Оххх ще и се извиня.  Ще и направя изненада в дървената къщичка обаче сама ще си дойде. Ще измисля как.
Лина
Ще се прибирам. Трябва да се извиня и на Джак и Ана. Провалих и тяхната вечер.
Лина: Прибрах се.-казах и отидох в хола.
Джак и Ана бяха там.
Джак: Какво стана?
Лина: Амии нищо. Малко се скарахме.
Ана: Лина ти добре ли си?
Лина: Да нищо ми няма. И аз съжалявам че провалих и вашата вечер.
Джак: Я стига нищо не е станало.
Лина: Само ти милсиш така. На Тео даже не му пука.
Ана: Не бъди тъжна. Ще се оправи.-каза и ме прегърнаха и двамата.
Качих се горе да си легна. Мисля за всичко което ми се случва. Много е странно. Е ще разбера всичко. Да се надяваме.
Сутринта
Тео
Субидих се по рано от обичайно. И тръгнах да се оправям за училище. Когато бях готов звъннах на Лина обаче не ми вдигна. Отворих завесата но нейната беше затворена. Дали да отида у тях да проверя. Нее ще проваля изненадата. Сетих се. Тя като се събуди сигурно ще ми звънне но за всеки случай ще и напиша бележка. Взех листове и написах.
Съжалявам. Ела в дървената къщичка следобяд.Е готова ще вървя.
Вече сме пред училище аз Лукас и Ана. Да разбрах че и моят приятел си има гадже. Но те си подхождат много. Питах и Ана за Лина обаче каза че е излязла рано. Може вече да е вътре в училището.
Лукас: Е ние тръгваме. Ще разведа Ана.
Тео: Добре. И Ана късмет с Лукас.-казах с усмивка.
Лукас: Млъкнии.-каза вече като върви към училището. Теших и аз вече да влизам че ще закъснея. Отидох в стаята и Лина я няма. Странно. Е тя по принцип закъснява  ноо нали е излезнала рано. Е може и да има работа.
Лина
Събудих се от досадната си аларма. И станах за да се оправя. Събудих се малко рано но винаги закъснявам тъй че. Тъкмо се оправих и ми звънна телефона. Беше непознат номер.
Лина: Ало.
???: Познай кой е?-но това е същата жена.
Лина: Но ти си...
???: Точно така Лина. Вече е време да разбереш.-каза тя и ми даде адрес.-В 9:00 часа да си тук.
Лина: Чакай малко. Ако пак това е някакъв номер.
???: Ела и ще разбереш.
Знам че правя огромна грешка но ще отида. Не ми пука трябва да разбера. Адреса който ми даде е малко далеч за това излизам още сега.
Вече пристигнах. Това място беше явно празен склад. Влезнах вътре и  една жена беше седнала на стол с гръб към мен. Отидох с бързи крачки при нея.
Лина: Ааааа....... Ами аз дойдох.
???: Здравей Лина.-каза и се обърна към мен. Тя имаше дълга кафява коса със кафяви очи. Беше толкова красива. Беше на средни години предполагам.
Лина: Ти си..?
???: Аз съм Катрина Нюман.
Лина: Тоест.....
Катрина: Аз съм ти майка....-чакай какво каза тя. Моя майка. Вече треперех не си усещах краката.-Ела седни.
Аз седнах на стола.
Лина: Как така моя майка. Никога през живота си не съм те виждала. Чакай малко ти не си ли онази жена от снимката с медальона.
Катрина: Да аз съм. И аз съм твоята истинска майка.
Лина: Не си ми никаква майка. Аз имам снимки на мама  която ме е изоставила.
Катрина: Тя не ти беше майка. Тя просто беше жена на баща ти. Баща ти ме накара да те дам на него. Той ме изнуди.
Лина: Как така? Не разбирам. А тогава каква връзка имаш с медальона.
Катрина: Този медальон принадлежи на Касандра.
Лина: Майката на Тео.
Катрина: Да точно така. Обаче преди аз и майката на Тео бяхме много близки преди вие да се родите. Бяхме най добри приятелки.Този медальон не е единствен. Медальонът е по лична поръчка. Бащата на Тео го подари на Касандра и понеже аз го харесах Касандра реши да ме изненада и е поръчала и за мен такъв. Вие с Тео като се родихте  баща ти разбра че съм била бременна и те взе от мен. Бях разтроена. Касандра постоянно се грижеше за сина си а аз постепенно започнах да и завиждам. И се скарахме жестоко един ден. Обещах си че ще и го върна и не само на нея а на всички които ми причиниха болка. И минаха 5 години. Даже аз и бащата на Тео имахме тайна връзка. Аз бях загубила медальона си затова бащата на Тео открадна от Касандра нейния и ми го подари който беше откраднат.-каза и довърши и последните си думи. Ехааа. Не мога да повярвам за всичко това.
Лина: Аз не мога да повярвам. Какви неща са се случили. Как така един ден се появяваш ти и ми разказваш всичко това. И този медальон се озова при мен. Незнам какво да кажа....
Катрина: Виж аз знам че ще ти  е трудно но трябва да се помириш с всичко това.
Лина: А интересното е че аз срещам Тео след толкова години и ми става гадже.
Катрина: Ее какво ще стане сега.
Лина: Какво да стане? Продължавам си с живота. Ти не си била част от него няма и да бъдеш. Появяваш се ей така и ми разказваш всичко. На края аз страдам защото все съм страдала че майка ми ме е оставила а сега се оказва че даже тязи жена не ми е истинаска майка. Ти изобшо зашо се появи.-казах и тръгнах бързо да излизам. Ще разкажа всичко на Тео. Тази жена ми е истинска майка. Не мога да повярвам. Тя е виновна за всичко случило се със семейството на Тео.
Тръгнах към вкъщи вече беше към 16:00 часа. И телефонът ми се изключил не мога и да звънна на Тео или на такси пе това място наистина е далеч.
Тео
След училище се прибрах. Лина още я няма. Не мога да повярвам. Е може пък вече да е в дървената къщичка. Отидох да видя но нищо. Като се връщам тъкмо щях да влизам в двора си и видях че Лина идва.
Лина: Теоо. Изчакай.-каза и изтича към мен.
Тео: Реши да се появиш. На теб пука ли ти изобщо за другите Лина. Особенно за твоето гадже. Ако си забравил кой е стои точно пред теб.
Лина: Чакай какво?
Тео:Звъня ти и ти не ми вдигаш. Писах ти пак нищо. Цял ден те търся.
Лина: Но аз бях при.....
Тео: Не ме интересува..
Лина: Е щом така. Край. Щом на теб не ти пука и на мен не ми пука.