Истинската ми всъщност

Спора

И изведнъж Джак ме бутна към басейна. Аз паднах и си представете как изглеждах с тази рокля и косата ми също.
Лина: Ти добре ли си.?
Джак: Да благодаря добре съм.-каза обаче се смееше и ме дразнеше.
Лина: Оххх ама. Е поне ми помогни да излезна.- казах аз и си подадох ръката а той миличкия не знаеше какво го очаква.
Джак: Е добре хайде ела.- каза и ми хвана ръката. Но в същият момент аз му дръпнах ръката и той падна в басейна също.
Джак: Е признавам. Много гадно си го върна.
Лина: Да съм ти го върнала та аз още не съм започнала.-каза аз и се исмях зловещо. -Ще видиш ти какво е да се занимаваш с рожденичката.
Джак: Е принцесо щом казваш ОК.

Малко поплувахме и се качихме горе за да се преоблечем. Понеже нямах други дрехи Джак ми даде негови които ми бяха огромни. А после щяхме да гледаме филм обаче преди даже пуканките да са готови съм заспала.

#Сутринта#
Само си отварям очите и виждам целия таван да е със сини прекрасни балони. Явно тази стая е украсена само за мен. Станах от леглото и слезнах долу. Видях Джак който поне се опитваше да направи нещо за закуска обаче не успяваше много.
Лина: Добро утро.
Джак: Да да много е добро.-каза докато разля целия сок на пода.
Аз започнах да се смея а на него му стана лошо.
След като се наядохме макар и малко трудно решихме да видим подаръците ми. Бяха доста видяхме почти всичките и изведнъж еидях някаква кутийка на която пишеше " ЗА ЛИНА" . Отворих и имаше някакво медальонче.

Отворих медальончето и вътре имаше една моя снимка като малка. Помислих че е от Джак.
Лина: Хей прекрасно медальонче.
Джак: Какво медальонче?
Лина: Що се правиш на ударен?
Джак: Не сериозно незнам нищо за никакво медальонче.-каза а аз се учудих.
Лина: Но как друг оттука ще намери моя снимка като малка.
Джак: Дай да видя.
Лина: Ето....
Джак: Никаква идея от кой е. Не пише и име.
Лина: Да иначе на всички подаръци има пожелания с имена.
Джак: Ами пише "За Лина" ръкописно ако е на някой от класа може и да разбереш почергът на кой е.
Лина: Ами ще разберем.-казах аз, и изведнъж ми звънна телефона. Беше баща ми , и за това вдигнах.
Б.: Здравей Лина. Аз утре идвам в Америка да те видя и имам една новина за теб.
Лина: Добре но за каква новина говориш. И не забрави ли нещо?
Б.: Виж Лина. Имам си достстъчно работа и ти казах че утре съм там.
Лина:Е добре тате. Чао.-казах затворих а после пак се замислих за медальона от кой ли е.
Лина: Сетих се Джак.-казах аз но буквално се разкрещях.
Джак:Какво?
Лина: Е после ще разбреш. А сега ще тръгвам за училище. Но първо ми помогни да си го сложа.
Джак: Добре.- каза и ми сложи медальона.

Тео
Събудих се и станах за да се преобличам. Отворих завесата обаче Лина я нямаше . Тя ми се разсърди много заради това че я целунах но като я видя ще и обясня защо. Всъщност и аз незнам просто изведнъж така ми хрумна. Видях часа и вече беше 7:00 . Реших да тръгвам. По пътя минах покрай парка и видях че Лина е там и седи на люлката. Отидох при нея.
Тео: Хей здравей.-каза тихо. А Лина само ме погледна накриво и не каза нищо.-Лина защо не ми говориш?
Лина: Тео виж аз просто се чудя защо ме целуна?
Тео: Незнам така ми дойде отвътре.
Лина: Просто така.....?
Тео: Ами да нооо....
Лина: Но какво?
Тео: Нищо просто ние сме си приятели. А и не искам да чувстваш нищо към мен защото си имам гадже.
*Лина*
Охх как можа да го каже. И после как да не се ядосвам.
Лина: Не спокойно. Не ми пука за снощи. А и аз си харесвам друг. Даже не бих си и мислела да те харесвам. И нищо не мога да направя че си " Господин целувам всяко момиче което срещна"!- казах възмутено.
Тео: Чакай, чакай какво съм?
Лина: Чу ме вече!
Тео: Това че те целунах не означава че целувам всяко момиче което срещна.
Лина: Не се знае!
Тео: Добре какво ти става. Защо се държиш така?
Лина: Виж в началото си мислех че даже си падам по теб но съм сгрешила.....-казах и го погледнах право в очите. Незнам какво ми става обаче той ме целуна а днеска ми вика че си харесва Мира.
Тео: Ти си ме харесвала...???
Лина: Не съм казала точно така.
Тео: Напротив.
Лина: Знаеш ли какво е да харесвах те обаче вече си падам по Лукас. Даже за това казах че сме заедно.-излъгах го обаче незнаех какво да правя.
Тео: Еее радвам се за теб. Знаеш ли и на мен не ми пука особенно. Познава ме се от седмица горе долу и даже не може да се каже че сме приятели. И това за Лукас беше ясно че го харесваш.
Лина: Е радвам се ....- казах аз и си стиснах медальона. Тео като видя медальона ми каза.
Тео: Това медальонче сигурно няма да ти е много на късмет.
Лина: Да не ти пука..... Е няма да споря с теб. -казах и си тръгнах. Идийот защо само ме ядосва.
* Тео*
Не мога да повярвам само как се скарахме. Но Лина ме е харесвала и аз трябваше вчера да и кажа но нямаше да има смисъл . Тя ясмо си каза че си харесва Лукас. Но си е сложила поне медальона. Сигурно още не се е сетила че е от мен иначе щеше сега да ми го метне на лицето. Казах и че медальона няма да и е на късмет но.....напротив точно много късмет ще и донесе зашото е специално за човека който обичам е поне си мислех че обичам най много.........