Истинската ми всъщност

Слуха...

Тъкмо се събудих и всички спяха освен Тео, който го нямаше. Помислих че може да е в банята или до кухнята. Реших да проверя  и отидох в кухнята а после се качих на 2 етаж да видя дали е в банята но го нямаше. Незнам може би вече се прибра  да се преоблече или има работа.
След като не го намерих реших да отида до стаята ми да се преоблека и тъкмо преди да вляза отвътре се чу някакъв шум. Лекичко отворих вратата и Тео беше в стаята ми.
Лина:Хей Тео защо си в моята стая? Какво правиш тук?
Тео: Не.... Аз просто.
Лина:Ти какво?-казах учудено.
Тео:Добре. Виж долу неможах да заспя. И реших да се кача някъде горе да видя дали има някакво легло. И просто незнам влезнах в твоята стая и съм заспал. А преди малко се чу шум защото паднах от леглото без да искам.
Лина:Ами добре но просто можеше да ме събудиш.
Тео: Да но ти спеше толкова ...-преди да довърши го попитах.
Лина:Толкова .........
Тео:Не просто не исках да те безпокоя. Безтуй си легнахме късно.-ми каза той. Беше много странен какво му става. Щеше да ми каже нещо но. Охх както и да е.
Лина: Ами добре. Виж аз ще се преобличам а после ще приготвям закуската за останалите ако не ти се спи може да ми помогнеш със
закуската.
Тео:Ааа добре а сега излизам за да се преобличаш. -каза и се зачерви.
Лина:Ъъъ да излез. -му казах аз и незнам защо и аз се зачервих. Както и да е. Облякох си черни къси панталонки и отгоре бял потник на червени карета. Слезнах долу а вече Тео е започнал със закуската.
Лина:Хей мирише божествено.
Тео: Амм да явно обичаш палачинки.
Лина:Естествено аз направо обожавам палачинки. А ти явно готвиш доста добре.
Тео: Може да се каже. -ми каза и пак се зачерви. Какво му става постоянно се зачервява като говори с мен.
Лина: Тео май не обичаш да се хвалиш защото целият си червен.
Тео:Така ли?-каза той и изсипа малко брашно отгоре ми.
Лина:Нооо. Е щом така.!.-и аз започнах да го цапам с брашното но вече се спряхме защото май останлите се събудиха.
Лина: Добре ще ти го върна после. А сега отивам при другите.
Тео:Добре но чакай първо да ти махнем брашното.-каза той после взе кърпичка и леко ми причисти лицето.
Аз отидох при другите които бяха будни и Мира ме попита.
Мира:Хей Лина знаеш ли къде е Тео?
Лина: Да в кухнята е. Приготвихме закуска. По точно той де но аз малко му....-и преди да довърша Тео дойде и каза:
Тео: И ми помогна.
Ние се наядохме и всички един по един  си тръгнаха за да се преобличата за училище. По късно аз и Лукас също тръгнахме. Тео не беше с нас защото отиде с Мира.
Лукас:Лина беше много яко вчера. Даже мисля че твоето пижамено парти беше най якото досега.
Лина: Наистина?
Лукас: Амии да. Беше върха.-каза той усмихвайки се.
Лина:Много се радвам.
Вече стигнахме училище и всички още като ни видят с Лукас ни се усмихва и т.н. Стигнахме класната стая и видяхме Тара, която се усмихна също.
Лукас:Какво правиш ти тук?
Тара:Вече уча тука.-каза странно, странно.
Лина: Защо всички ни се усмихват?
Макси:Хей приятели защо не ни казахте новината?
Лина:Чакай малко каква новина?
Британи:Че сте заедно естествено.
Ние с Лукас се спогледахме странно.
*в мислите на Лукас*
Оххх сега и това. Сигурен съм това е дело на Тара. Но сега пред нея казах че сме заедно как да обясня на другите че не сме.Тъкмо мислех какво да правя и...........