Истинската ми всъщност

Успях и съм в Америка..

Познайте къде съм? Амии да в Америка съм. Мама я убедих лесно обаче не и баща ми. Естествено че не искаше да заминавам но аз ги убедих. Ако се питате какво стана с Ник ами аз скъсах с него. Обясних му всички причини и така. Луи много настоя и той да дойде но аз го убедих да остане защото искам да съм сама. Както Луи така и Бела и Остин не искаха да замина. Е но вече няма как да се върна. Ще започна нов живот тук.

В момента се намирам пред вратата на къщата където ще живея. Ако трябва да сме по точни това е къщата на мама. Когато се е преместила е живяла тука. А отсреща са били татко и чичо Лукас. Аааа да и след седмица ще започна училище. И познайте какво? Ще уча в училището на нашите.
Така вече съм в моята стая. Сигурно няма да я променям. Така ми харесва. Всъщност сме идвали тук ама беше отдавна. Май с Луи бяхме на около 8 години. Така сега ще си оправя багажа а после ще излезна за да се поразходя малко.

След седмица
Охх тъпа аларма. Твърде рано е за да стана. Понеже часовата разлика е голяма между Ню Йорк и Лондон.
Много ми се спии. Но както и да е. Трябва да стана. Изведнъж ми извибрира телефона. Остин ми звъни.

                          Разговор
Остин: Принцесоо.
Дара: Добро утро.
Остин: Какво ти утро. Хем ти вече не си ли на училище?
Дара: Май забравяш колко е часа в момента тук.
Остин: Оххх вярно.
Дара: Ама наистина трябва да се оправям вече за училище. Хайде чао.
Остин: Чао принцесо.
               Край на разговора

Вече съм готова. Сложих си светло сини дънки с розова тениска и си вързах косата. Е вече мога да отида на училище.

На училище
Хейй това училище е огромно. Дано да мога да се оправя. Отправих се към стаята на директора. Почуках и се чу едно глухо "влез". Още с влизането ми ме попитаха.
Д: Аа ти трябва да си Дара. Дъщеря на Лина и Тео.
Дара: Да аз съм.
Д: Е добре дошла в училището ни Дара. Ето това ти е разписанието ти с часовете и шкафчетоти е номер 23.
Дара: Благодаря.
Д: Е може да отидеш в класната си стая. Намира се на 4 етаж.
Дара: Първи час имам Химия.-казах и ми стана чак лошо. Изобщо не ми върви по този предмет. Ужас.
Д: Да. Е може да си вървиш.
Дара: Да. Добре господине.-казах и излязох от кабинета.
Имам толкова хубав късмет. Защо Химия? Но все пак нали няма да ме изпитват още от първия ден.
Намерих кабинета и влзязох. Имаше около 15 човека които не ми обърнаха особенно внимание. Седнах на чин до прозореца където нямаше никой и си изкарах нещата. След няколко минути всички се насъбраха около мен.
Дара: Здравейте.
???: Ти ли си новата?-попита едно доста високо момиче.
Дара: Да обаче вместо новава предпочитам да ми викате Дара.
???: Е Дара аз съм Ашли.-каза мило тя.
Дара: Приятно ми е.
После започнаха и другите да ми се представят.
След около 5 минути дойде и учителката.
Г: Добър ден.-поздрави ни тя и застана пред дъската.-Нали се запознахте с Дара? Понеже е нова тук бих искала да и помагате.-каза учителката ни. Тя беше доста възрастна. Няма да се шашна ако е преподавала и на нашите.
След като часа започна през вратата връхлетя едно момче. Той беше висок и с кестенява коса.
???: Съжалявам ще закъснях.-каза полузаспал.
Г: Да не се повтаря Кристиан. Може да седнеш на мястото си.
След думите и той се насочи към чина който седях аз. Е явно заех нечие място.
Крис: Ъмм извинявай но това е моето място.-каза той.
Дара: Ами когато дойдох нямаше никой и за това седнах но нали можеш да седнеш и тук.-посочих стола до мен.
Крис: Предпочитам да седя сам.
Дара: Е вече ще седиш с мен защото няма друго място където да седна.
Той само изофка и седна до мен.
Дара: Между другото аз съм Дара.
Той само ме погледна но не ми отговори.
Дара: Добрее. Щом не ти се говори.-казах и отново се съсредоточих върху Химията от която нищо не разбирах.

След мъчителния час разбрах че следващия час имам Математика. Е сигурно ще е по добре. Надявам се. Запътих се към шкафчето си. Така 18 е тук, 19, 20....... А ето 23. Отворих го и си сложих нещата вътре. Изведнъж видях онзи Крис че идва към мен. Защо ли? Той просто дойде до шкафчето до мен. Ясно.
Дара: Еее Крис...-казвах но ме прекъсна.
Крис: Кристиан. Не Крис. Крис ми викат само приятели.
Дара: Добре Кристиан.
Какво пък му е на тоя. Опитвам се да се спиятеля само. А той се държи супер странното. Ами нали не единствения. Ще намеря и други приятели.
Тъкмо си взех учебниците и вървях към стаята когато някойнме извика. Видях че Ашли се опитва да ме настигне.
Дара: Хей Ашли.
Ашли: Дара щях да ти кажа че ако имаш нужда от помощ бих ти помогнала с каквото мога.
Дара: Мерси много. Е поне вече имам приятелка. А и може ли да те питам нещо.
Ашли: Да разбира се.
Дара: Амии онзи Кристиан с всички ли е толкова студен.
Ашли: Не точно. Зависи.
Дара: Как така?
Ашли: Ами по принцип е добър приятел обаче понякога не е в настроение.
Дара: Да разбрах го. Когато бяхме в час се опитах да се запознаем обаче не ми обърна внимание а после той дойде до шкафчето си и като го наречех Крис ми каза да не му викам така.
Ашли: Даа. Пак не е в настроение.
Дара: Е не ми пука.

Остатъка на деня прекарах с Ашли като и разказвах защо съм се преместила тука.

Ашли: Къде живееш?-аз и казах адреса.-Значи сме близо. Аз съм от другата страна на парка.
Дара: Супер. Е аз вече ще се прибирам.
Ашли: Е до утре.
Дара: До утре.
След това тръгнах към вкъщи защото имам да уча още от първия ден. Просто супер нали? Особенно частта с Химията.