Истинската ми всъщност

"Мразя те до луната и обратно" "Аз пък те обичам до луната и обратно"

Лукас
Но това беше Ана.
Ана: Ноо вие?-каза с доста разтроен глас тя.
Лина: Ана. Ти си тук?-каза тя. Все оак няма си и на идея че тя вече живее тук.
Лукас: Ана със сигурност мога да ти обясня всичко това.
Ана: Няма какво повече каза и излезна набързо. А аз излезнах след нея.

Лукас: Ана моля те изчакай. Незнаеш какво се е случвало.
Ана: Не ми пука какво се е случвало но виждам какво се случва.
Лукас: Напротив. Лина си загуби паметта.
Ана: Не ми...... Чакай какво?
Лукас: Хайде малко да се поразходим и ще ти обясня.-казах и излезнахме от къщата.
Ана: Слушам те.
Лукас: Така нали помниш като бяхме в Италия ние с нея бяхме " гаджета" и тя си спомня нещата само оттагава.
Ана: Не разбирам. Вие не сте били никога наистина пък вие се целувахте. И как си загуби паметта. В момента ако си ги измисляш...
Лукас: Не Ана. Добре слушай всичко. Така всичко започна когато бяхме на лагер. Обаче изведнъж Тара прати на всички снимка как Лина е целунала Даниел.
Ана: Моляя?
Лукас: Да. Бяхме с маски и тя е помислила че е Тео. И после Тео и Лина се скараха и Лина изведнъж тръгна на някъде сама. Цяла нощ я търсехме. Беше и студено. Напоследък все и ставаше лошо и е припаднала като си е ударила главата силно. Тео я откри и като я закара в болница лекарят е казал че няма да помни много неща. И тя си спомня само случилото се до рожденият и ден.
Ана: Добре. Ясно но аащо се целувахтее.
Лукас: Защото тя ме целуна изведнъж като видя Тео за да го подразни.
Ана: Ама ти си мое гаджеее Лукас не искам да е така. Тоест най добрата ми приятелка да те мисли за нейно си гаджее.
Лукас: Ама аз съм си твой.
Ана: Видяхме колко много си мой.-каза и извъртя очи.
Лукас: Анааа недей. И на Лина и е трудно нишо не помни.
Ана: Тогава ще и напомним.
Лукас: Как?
Ана: Ще видиш.
Лукас: А сега мога ли да прегърна гаджето си.
Ана: Незнам можеш ли?
Аз я прегърнах силно и я целунах.
Ана: Да вървим при Тео. Имам идея.
Лукас: Хайдее.

Лина
Какво става за бога? Ана е тук а не в Италия. Как реагира като ни видя? Нищо не ми е ясно. Защо е тук и защо каза така. Оохх но аз сънувах нещо толкова странно. Защо бях гадже на Тео. Аз не го понасяммм. Мразяя го даже. Изведнъж ми извибрира телефона видях че имам съобшеное от Лукас. Най накрая.
Лукас: Лина след 10 мин. долу.
Аз се оправих и слезнах веднага долу. Имат да ми обясняват много неща.
Лукас: Хайде да вървим.
Лина: Къде? И къде е Ана? И защо е тук? Лукасс.
Лукас: Първо ще ти завържем очите.-каза рой и ми завърза очите с кърпа. После ме взе на ръце и тръгнахме.
Лина: Пусни меее. Лукасс. За богаа.

Вървеше на някъде ама. Незнам и къде ходим. Как се дразня. След около 10 мин. пристигнахме той пусна.
Лукас: След 10 секунди си отвори очите.
Лина: Добре.-
След около 10 минути си отворих очите и кой да видя?
Лина: Ти пък защо си тук?
Тео: Ще разбереш.
Лина: Къде е Лукас? Но къде сме ние?
Тео: Не помниш ли?
Лина: Кое?
Тео: Лина признай си.
Лина: Че те мразя до луната и обратно ли?
Тео: Само че този израз е обичам те до луната и обратно.
Лина: За мен не е така пък.
Тео: Миньончее не се дръж като бебе.
Лина: Миньонче ли? Но аз сънувах че. Остави.
Тео: Какво по точно?
Лина: Че си ми гадже и ми викаш така и ми метна медальона във водопад.
Тео: Водопад ли?
Лина: Да. Какво?
Тео: Добре. Ще ти кажа нещо. Лина ти си загуби паметта.
Лина: Моляя? Да бе.
Тео: Така е. Първо си сънувала нещо което си е вярно че сме гаджета.
Лина: Я пак.
Тео: Да вярно е. Ти не си фалшиво гадже на Лукас. И Ана е тук защото е истинско гадже на Лукас. А ти си моето миньонче просто си загуби паметта защото си удари главата в гората.
Лина: Какви ги говориш? Аз се махам.-тръгнах към вратата на дървената къщичка обапе е заключено.
Лина: Искам да си вървя.
Тео: Изслушай ме. Ела тук. Това което казвам е вярно. И още съм ти ядосан заради Даниел.
Лина: Даниел?
Тео: Момчето което целуна защото ме помилси за мен.
Лина: Хмм?
Тео: Нищо ли не спомняш още?

Всъщност мисля че горе долу помня нещата ама сам акза че ми се сърди.
Лина: Ами аз.
Тео: Помниш или не.
Лина: А сърдиш ли се заради случилото се.
Тео: А ти спомни ли си?
Лина: Намразил си ме нали?
Тео: А ти още ли мен ме мразиш?
Лина: Извинявам се много.
Тео: Знам. Джак ми каза.
Лина: Всъщност си спомих всичко още сутринта защото сънуеах няколко неща. Включително дървената къщичка, ледената пързалка, прякора ми.
Тео: Но защо целуна Лукас сутринта?
Лина: За да не ми се сърдиш.-казах и започнах да плача.-Не мога така да живея даже. Ако ми се сърдиш.
Тео: Лина успокой се. Не казах нищо. Стана ми толкова гадно като не си спомни нищо. И аз не мога без моето миньонче.
Лина: Значи не се сърдиш.
Тео: Нее.-каза той и аз толкова силно го прегърнах. Много се радвам че не се сърди.
Лина: Много те обичам Теооо.
Тео: И аз миньончеее.-каза и ме целуна.