5.05.

82 10 0
                                    

След 5 месеца
Хей здравейте. Минаха 5 месеца откакто мама почина. Свиканах. Е поне може да се каже че свикнах.
Доколкото до моите бебенца доста ми порасна корема. Като казвам доста ама наистина много. Винаги съм гладна и т.н.

Тео
Напоследък Лина винаги мрънка. Тоест не в лошия смисъл естествено а просто винаги е гладна иска едно а после друго. Понякога се чудя как ще е като роди близнаците. Смешно ми е дори когато се замисля.
Лина: Теоооо.
Тео: Идвам.-провиках се и се качих горе. Лина вече беше по пижама и се приготвяше да легне.
Тео: Какво става принцесо?
Лина: Просто щях да те питам няма ли да си лягаш? Искам да си те гушна.
Тео: Добре. Хайде да си легнем.

Ние легнахме моето миньонче се сгуши в мен и заспа даже. След минути и аз.

След 1 час
Лина: Теооо.-каза и ме събуди.
Тео: Хмм?
Лина: Жадна съм.
Тео: Добре. Сега ще ти донеса вода.-казах и отидох в кухнята.
Взех чаша с вода и се върнах обратно.
Тео: Заповядай минцонче. А сега лягам да спя.
Лина: Добре.-каза тя и ме целуна.
След минути пак ми казваше нещо.
Лина: Теооо.
Тео: Добре ли си?
Лина: Неее.-каза и започна да вика.
Тео: Лина какво ти става?
Лина: Според тебб.
Тео: Добре какво ще правим?-казах и ме обвзе паника. Все пак не ставам всеки ден баща.
Лина: Сериозно?

След 2 часа
Лина
Хейй познайте какво? Току що се родиха моите бебенца. Да много са сладички.
Тео: Лина как ще ги кръстим?
Лина: Нали се разбрахме.
Тео: Добре. Щом така и двамата спечелихме.
Лина: Дааа. Добре мисля да се казват Дара ииии.-казах поглеждайки Тео.
Тео: Луи.
Лина: Супер.
Тео: Мхмх. Ти добре ли си?
Лина: Да нищо ми няма. Обаче не е лесно да родиш близнаци все пак.-казах и се изсмяхме и двамата.

След една седмица.
Вече сме си вкъщи. Всичко е добре освен едно нещо. Дара и Луи много плачат. Дара заспива а после Луи плаче у събужда Дара. После Луи заспива а Дара плаче и събужда Луи. С Тео не сме мигнали през последната седмица. Оххх. Даже в момента опите ми се затварят.
Тео: Заспаха.
Лина: Да легнем и ние.
Тео: Да. Ще е добре да поспим поне малко.
Лина: Със сигурност.
Ние легнахме. Прегърнах Тео и моментално заспах.

На сутринта станах и се оправих. Малките спят. Добре че спят. След около час се звънна на вратата. Отворих и бяха Ана и Лукас. А да изпуснах да кажа те също се преместиха тук. На тях им се роди момиченце. Казва се Бела. Сладурана е. Тя е по голяма с няколко седмици от Дара и Луи.
Лина: Хораа здравейте.
Лукас: Хейй.
Ана: Лина как си?
Лина: Горе долу.

Истинската ми всъщностDonde viven las historias. Descúbrelo ahora