Истинската ми всъщност

Какво става?

Но ми звънна телефона. Беше Кейт:
Лина: Добро утро...
Кейт: Лина къде си?
Лина: Амии вкъщи. Къде да съм?
Кейт: Как можа да забравиш?
Лина: Какво съм забравила пак.-казах чакайки отговор.
Кейт: Не видя ли писах ти. Джак ще е тука след около 15 мин.
Лина: Оххх не съм видяла че си ми писала. Веднага ще дойда. Къде си?
Кейт: На летището съм. Идвай бързо.
Лина: Идвам.
Затворих телефона и бързо отидох до стаята си.
Лина: Тео аз трябва да вървя.
Тео: Къде толкова рано?
Лина: Ами забравих че Джак днеска идва защото съм зле. И веднага трябва да отида на летището.
Тео: Ами добре. Тогава и аз тръгвам за да се преоблека че ще закъснея.
Лина: Добре. Хайде чао.-гушнах  го и тръгнах за да се преобличам. Така след като съм напълно готова излезнах от вкъщи и вече бях на летището. След дълго оглеждане видях Кейт. С бързи крачки отидох при нея и я прегърнах.
Лина: Охх добре че не закъснях.
Кейт: Добре че.-каза смеейки се.- Като си разсейка.
Лина: Всъщност нямах време да погледна телегона си защотооо......
Кейт: Какво?
Лина: Амии такова. Ние с Тео вече сме заедно.
Кейт: Моляя?-каза и се изпищя в лицето ми.
Лина: Амм да.
Кейт: Но как, кога. Не мога да повярвам.
Лина: Даже и аз още не мога да повярвам.
Докато си говорихме чухме много познат за нас глас. Но това беше Джак. Йеййй вече дойдее. Ние с Кейт се затичахем към него и го прегърнахме. Всъщност буквално връхлетяхме върху него.
Джак: Хейй как сте?-казваше докато беше усмихнат до ушите.
Кейт: Много ми липсваше.-каза тя и го целуна.
Джак: И ти на мен.-каза той и погледна към мен.-А как е при моята принцеса?
Лина: Ами обичайното. Как да е? А сега за колко време ще си тука.
Джак: Всъщностт...
Кейт: Нали ще останеш поне малко?
Джак: Амик така. Някак си убеждавах нашите да живея тука.
Лина: Ииииии?
Джак: Съгласни са.-каза с огромна усмивка. Само как се зарадвах.
Ние решихме да отидем у нас. Джак ни каза че щял да остава тук при леля си. Още не му споменах за Тео но ще го направя.
Вече пристигнахме в моята къща. Странно обаче Мира не съм я виждала от 2 дена пък живеем заедно. Амии не ми пука особенно все пак тя ме мрази.

Джак: Е как беше без мен.
Лина: Амии добре.-казах замислено.
Кейт: Да всичко е както преди.-каза с намек тя.
Джак: Какво стана с Тео.
Лина: Амии познай?
Джак: Какво? Пак да не сте се скарали.
Кейт: Не естествено Джак.
Лина: Ние сме заедноо.-казах тихичко.
Джак: Хей много се радвам -каза и ме прегърна.
И така си говорихме около 20 мин. Разбрхме че Джак съшо е в нашето училище. Най накрая както преди си бяхме. Те с Кейт излезнаха. А аз трябваше да побързам за училище. Качих се горе да се оправям. Видях че Тео си е още в стаята и написах.
Лина: Теооо. Ще закъснеем.
Тео: Няма. Имаме още време миньончеее.-първо се дразнех ама сега ми харесва да ми вика така.
Лина: Оправяй се и да вървим.
Тео: Добре. Даже вече слизам.-каза ухилвайки се.
Аз всъщност съм готова просто трябва да си сложа и гривните и слизам. Отворих шкафчето където бяха аксесоарите  ми и забелязах листовете които ми изпращат. Тези 
листове с пълните глупости. Но край ще трябва да знам кой се крие зад това. Взех ги с мен и излезнах. Тео вече ме чакаше.
Тео: Миньончееее.-каза и ме гушна.
Лина: Здравей. -казвах докато го гушкам още.
Тео: Лина има кутийка пред вратата.
Лина: Така ли?-казах и се обърнах
И пак има кутийка. Взех и отворих на листа пишеше.
Е Лина вече е крайно време да разбереш. Ако искаш да разбереш коя си ела в близкия парк точно в 15:00. Доскоро скъпа.
Лина: Оххх. Пак глупости.
Тео: Но от кой е? И какви са тези неща които пише тук.
Лина: Незнам Тео. Всъщност не получавам за първи път такова писмо. Вече няколко пъти поред.
Тео: Чакай има и снимка.-каза и изкара една моя снимка като малка.- Кой ли е това?
Лина: Но това съм аз. Ама чакай малко тази жена отстрани има точният медальон като моя.
Тео: Но този медальон е един единствен. А до колкото аз знам този медальон винаги е бил на мама.
Лина: Чакай малко.-казах и изкарах писмата. На предпоследното писмо се споменаваше за медальона че няма да ми е на късмет.
Тео: Това е много странно.
Лина: И то доста. Е ще отида в парка в 15:00.
Тео: Идвам с теб.
Лина: Да добре.
Какво става? Този медальон? И всичко се обърква.
Тео: Ще поговоря с мама. И ще я питам за медальона.
Лина: Да. Най добре.
Докато Тео говори по телефона аз си мислех. Тео ми каза че е взел медальона обрано от една жена. Но как тази жена има връзка с мен като малка. И как се е озовал у нея.
Охх незнам. Докато мисля Тео дойде.
Лина: Какво стана?
Тео: Мама каза че баща ми като си е тръгвал го взел с него. Тоест като бях на 5.
Лина: А аз на тази снимка също съм  на 5.
Тео: Лина ти преди виждала ли си тази жена?
Лина: Незнам бях малка и не си спомням нищо. Но всичко горе долу се свързва.
Тео: Да. Татко изчезва като съм бил на 5. И точно същата година ти имаш снимка на с жената със същият медальон.
Лина: Охх незнам. Ще изчакаме до 15:00 часа и ще видим.
Аз прегърнах Тео и така си стояхме.
Ние си говорихме. Малко се поразходихме и вече стана време да отидем в парка. Ние приближихме парка. Какво ме чака. Какво ще стане? Може наистина да ми се преобърне целият живот.