Истинската ми всъщност

Новата двойка

Отворих и наистина беше Кейт.
Кейт: Хей приятели здравейте.-каза тя и се усмихна на Джак.
Лина: Даа привет. Как си приятелко?
Кейт: Супер съм. А ти Джак?- каза Кейт но Джак вече се е унесъл и гледа без да мигне към Кейт.
Лина: Джаккк.-му се разкрещях.
Джак: Ааа да да Кейт добре съм и аз.-каза като целият почервеня. Лина: Вижте аз се качвам горе да се оправям а вие ме изчакайте. Даже знаете ли направете си и шейк ако иската че ще се забавя малко.
Кейт: Спокойно ще се оправим.
Джак: Да принцесо. Върви..
Аз се качих горе и като се погледнах пак в огледалото се замислих за медальона. От кой ли?
______________________________________При Кейт и Джак.
Кейт: Джак..........
Джак: Кейт............-те казаха едновременно.
Кейт: Да слушам те.
Джак: Не такова. Просто. Виж..... Аз просто щях да... Е добре трябва да ти кажа нещо.
Кейт: Така лии какво по точно.
Джак: Ами щях да те питам дали ти е харесало изненадата ми за Лина.
Кейт: Да беше супер. Амии малко ми е неловко да те питам обаче ти да не харесваш Лина.?
Джак: Ааа не. Тя ми е като сестра. И е вярно че я обичам много.
Кейт: Всъщност е голяма късметлийка.
Джак: Така ли мислиш.
Кейт: Амм да. Мен ако някой като теб ме обичаше толкова.....
Джак: Толкова какво?
Кейт: Ами просто тя си е наистина като принцеса която си е намерила принца. Нали разбираш.
Джак: Не може да се каже.
Кейт: Просто виж аз си мился че си много сладък.-каза тя изведнъж а Джак се зачерви.
Джак: Наистина?
Кейт: Ами да. Но не е важно все пак ти сигурно не ме харесваш. То ти даже не ме познаваш нали..... -и преси да каже и още една дума Джак я целуна.
Джак: Не е вярно. И аз те харесвам.-каза и те се прегърнаха.
Лина
Тъкмо слизам и виждам Джак и Кейт да се гушкат. Толкова са сладки. Но те сигирно вече са.....Оххх не мога да издържам повече ми мина през главата и буквално се метнах върху тях.
Лина: Не мога да повярвам. Страшно сте сладки.
Кейт: Лина успокой топката.
Джак: Да внимавай принцесо че ще ни счупиш костите.-каза и запопна да се смее.
Лина: Не мога да повярвам. Кейт обясни ми как ти призна. Преди малко умираше от притеснение.
Кейт: Всъщност аз бях първа
Джак: Да беше по бърза.-каза и целуна Кейт по бузата.
Лина: Лесно се отърва миличък.
Кейт: Хей Лина имаш страхотен медальон.- каза тя и ми погледна медальона.
Лина: Благодаря. Обаче незнам от кой е.
Кейт: Как така?
Джак: Ами от рожденият и ден е обаче не  пишеше от кой е.
Лина: Да само пишеше за Лина отгоре на кутийката. И то ръкописно.
Кейт: Амми дай да видя. Може и да опозная почерга.
Лина: Права си. Ето... виж.
Кейт все кутийката погледна и каза.
Кейт: Ами мисля че трябва да е от Тео.
Лина: Моляяяя?
Кейт: Не съм сигурна обаче той пише така дребно.
Лина: Не не няма как. Все пак тука има моя снимка като малка... Няма как да има моя такава снимка.
Кейт: Да права си. То безтуй ме съм сигурна.
Лина: Да сигурно не е от него. Приятели заболя ме главата аз ще си полегна малко. Джак вие излезте ако иската. Но довечера и двамата да сте на линия.
Джак: Е добре оставяме те. И по къно ше дойдем.
Кейт: Да скъпа. Хайде чао. Почини си.- каза тя. Те ме гушнаха и излезнаха. А аз си помислих дали може да е от Тео. Не няма как. Е поне мисля. И се звънна на вратата..........